На основание чл.21, ал.1, т.7 и т.23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, чл.1, ал.2 и чл.61ф, ал.1 от Закона за местните данъци и такси и чл.79 от Административнопроцесуален кодекс, Общинският съвет реши:
Приема Наредба за допълнение на Наредба №20 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе като:
§1. В Глава втора се създава нов раздел VІІ с чл.чл.60, 61 и 62
„Раздел VІІ
Данък върху таксиметров превоз на пътници
Чл.60. (1) Данъчно задължените лица се облагат с данък върху таксиметров превоз на пътници за извършената от тях или от тяхно име дейност по таксиметров превоз на пътници.
(2) Данъчно задължени лица са превозвачите, притежаващи удостоверение за регистрация, издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници, издадено от Кмета на Община Русе по Закона за автомобилните превози.
(3) Данъчно задължените лица получават издаденото разрешение по чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози след подаване на данъчна декларация по образец за дължимия данък, в която са посочени обстоятелствата, свързани с определянето му.
(4) Данъчно задължените лица подават данъчна декларация за всички промени в обстоятелствата, които имат значение за определяне на данъка, в 7-дневен срок от датата на настъпване на обстоятелството.
(5) При прехвърляне на предприятието на едноличен търговец данъчната декларация се подава от прехвърлителя и от приобретателя в 7-дневен срок от датата на вписване на прехвърлянето в регистъра на Община Русе.
Чл.61. (1) Годишният данък върху таксиметров превоз на пътници се определя в размер на 500 лева.
(2) Данъкът върху таксиметровия превоз на пътници по ал.1 се дължи от данъчно задължените лица за всеки отделен автомобил, за който е издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници.
(3) Когато разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници е издадено през течение на годината, дължимият данък се определя по формула, съгласно чл.61ч, ал.2 от Закон за местните данъци и такси.
(4) Когато действието на разрешението за извършване на таксиметров превоз на пътници бъде прекратено през течение на годината, от платения данък се възстановява недължимо внесената част, определена по формула, съгласно чл.61ч, ал.2 от Закон за местните данъци и такси.
Чл.62(1) Данъкът по чл.61, ал.1 се внася преди получаване на издаденото разрешение по чл.24а, ал.1 от Закона за автомобилните превози.
(2) Възстановяване на надвнесен данък по чл.61, ал.4 се извършва по писмено искане на данъчно задълженото лице по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.”
Преходни и заключителни разпоредби:
§2. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2017 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(чл. – кор. проф. дтн Хр. Белоев)