РЕШЕНИЕ № 1254

 
    На основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА и чл.13, ал.3 и чл.104, ал.2 от ЗУТ, във връзка с решение № 1110/29.09.2006 г. на ОбС – Русе,  общинският съвет реши:

1. Предлага на Националния експертен съвет да приеме Правила и нормативи за прилагане на Общия градоустройствен план със специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на Смесена традиционна централна зона и на Територия с културно-историческо наследство на територията на гр.Русе по Приложение № 3.

ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ
НА ОБЩИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГРАД РУСЕ

Русе, април 2007 год.
МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
ОБЩИНСКИ СЪВЕТ  – РУСЕ

ПРАВИЛА И НОРМАТИВИ ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ОБЩИЯ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ГРАД  РУСЕ

Г л а в а  п ъ р в а
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1.(1) Тези правила и нормативи за прилагане на общия градоустройствен план (ОГП) със специ­фични правила и нормативи за устройство, наричани нататък за краткост “Правила и нормативи”,  уреждат устройството на територията на град Русе в строителните граници по действащия ОГП и други урбанизирани територии непосредствено прилежащи да  тях, в обхват по ал.2, определен с решение 393, протокол №20 от 12.11.2005 год. на ОС.
(2) Обхватът на непосредствено прилежащите територии включва: село Басарбово, кварта­лите Средна кула и Долапите, промишленото съсре­доточие КТМ, местностите Слатина, “Хи­жа Приста”, “Левента”, “Касева чешма” и териториите до разклона за гр. Кубрат (кръсто­вището на път І-2 за Варна и път ІІ-23 за Кубрат).
Чл. 2. (1) Целта на Правилата и нормативите е да определят за обхванатата от тях тери­тория конкретни устройствени правила и нормативи, които осигуряват на града необходимите условия за по-нататъшното ускорено и комплексно развитие и ефективно функциониране при едновременно от­чи­тане и съхраняване на природната среда, изя­вя­ване и доразвитие на качествата на традиционното му застрояване, както и опаз­ва­не и интегриране на богатото му културно-историческо наследство в съвременния живот.
(2) В съответствие с целта по ал.1, Правилата и нормативите конкретизират и допълват разпоредбите на Наредба № 7 / 22.12.2003 на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (обн., ДВ, бр. 3/2004 г., с изм. и доп.), наричана по-нататък накратко “Наредба № 7”:
1.създават смесени устройствени зони, производни на типовете и разновидностите на устройствените зони, опре­делени с Наредба № 7 , като съдържанието им е съобразено с конкретните условия;
2. обособяват части от териториите, и ги регламентират като само­сто­я­тел­ни терени с конкретно предназначение, чието устройство и застрояване се подчинява на правила различни от тези на зоната, в която попадат;
3. допълват прилагания от Наредба № 7 набор от устройствени и застроителни правила и нор­мативи, в съответствие със специфичните условия в територията;
4. конкретизират пределните стойности на нормативите за устройство и застрояване на устройствените зони по Наредба № 7.
5. въвеждат за определени територии режими за превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ, обн. ДВ, бр.1/2001 г., с изм. и доп.), с оглед запазване на фактическото им ползване, без да се влошават техните качества.
6. съдържат специфични  правила и нормативи за територии с културно-историческа защита, в съответствие с чл.13, ал. 2 и ал. 6 от ЗУТ.
Чл. 3. (1) Границите на гр. Русе, на устройствените зони, на терените с конкретно предназначение, на територията с културно-историческо наследство са показани на схема  в М 1:10000 (Приложение №1), неразделна част от Правилата и нормативите.
(2) Границите на устройствените зони, на терените с конкретно предназначение и на териториите извън населените места, в които се прилагат Правилата и нормативите, са показани на схема в М 1:15000 (Приложение №2),  неразделна част от Правилата и нормативите.
(3) Всяка обособена устройствена зона се обозначава с буквено-цифров идентификационен код съгласно изискванията на Наредба № 8 /14.06.2001 год. на МРРБ за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове(обн., Д.В., бр. 57 от 2001 год. с изм. и доп.).
Чл. 4. (1) С подробен устройствен план може да се въвеждат нови зони, които влизат в сила едновременно с одобряването на плана, без да се процедира изменение на одобрените устройствени зони към общия градоустройствен план. По този ред в границите на една зона могат да бъдат въвеждани допълнително до два вида или разновидности устройствени зони с функции, непротиворечащи на характера на основната устройствена зона по ОГП и с максимален обхват не повече от половината от територията й.
(2) При  изчисляване на площта на промяната по ал. 1 не участват площите на самостоя­телните терени с устройствен режим, ако такива се намират в обхвата на зоната.
Чл. 5. За неуредените в настоящите Правила и нормативи,  въпроси се прилагат съответните разпоредби на действащата норматива уредба.

Г л а в а  в т о р а
УСТРОЙСТВЕНИ ЗОНИ И ТЕРЕНИ В И ТЕРИТОРИИ В И ИЗВЪН НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА И СЕЛИЩНИ ОБРАЗУВАНИЯ
Раздел І
Общи положения
Чл. 6. (1) В зависимост от преобладаващото си предназначение и характера на застрояване, освен определените с Наредба № 7 устройствени зони, се включват и такива смесени зони, характерни за гр. Русе.
 (2) Допълнително включените смесени устройствени зони по ал.1 съдържат следните разновидности, произтичащи от ролята на р. Дунав в развитието и устройството на града:
1.Смесена крайречна транспортно-складова зона (СТск)
2.Смесена обществено обслужваща и складова зона (Сос)
3.Смесена крайречна паркова традиционна зона (СОзт)
4.Смесена крайбрежна паркова-рекреационна зона (СОзр)
5.Смесена традиционнна крайречна  зона ( Цк)
(3) С оглед характеристиките на исторически формираното градско ядро на гр. Русе се въвежда специфична смесена устройствена зона централна традиционна зона (Цт), обхващаща територия с висока концентрация на недвижимо културно-историческо наследство и съхранена градоустройствена структура.
(4) Извън обхвата на централната традиционна устройствени зона (Цт) се определя “територия с кул­турно-историческо наследство” (ТКИН) по смисъла чл.34 от Наредба № 7, която обхваща части от други устройствени зони, в които се съдържат урегулирани поземлени имоти с ПК и съхранена градоустрой­ствена структура, характерна за исторически формираните части на гр. Русе.
Чл. 7. В устройствените зони или извън тях се обособяват терени, предназначени за:
– образование и здравеопазване, означени с Т1;
– техническа инфраструктура, означени с Т2;
– спорт, означени с Т3;
– озеленени площи за широко обществено ползване , означени с Т4;
– някои озеленени площи със специфично предназначение (защитно озеленяване, както и улично озеленяване), означени с Т5;
– специални терени, означени с Т6;
– терени на комуналното стопанство, означени с Т7;
– терени за обществено обслужване, културно-историческо наследство и озеленяване, означени с Т8;
– терени за гробища, означени с Т9;
Чл.8. (1) Извън границите на населените места и селищните образувания се определят следните видове територии:
1. територия със земеделски земи;
2. територия за горскостопанска дейност, чието предназначение не може да се променя.
Чл. 9. (1) За урегулирани поземлени имоти (УПИ) в жилищните устройствени зони, прилежащи на бул. бул. “Цар Освободител”, “Цар Фердинанд”, ул. ул. “Ген. Скобелев”, “Н. Бозвели”, “Мидия-Енос” (между “Николаевска” и “Ст. Стамболов”), “Ст. Стамболов”, “19-ти февруари”, пл. “Ал .Стамболийски” разновидността, респ. вида на устройствените зони, може да се променя, както следва:
1. от такива с преобладаващо застрояване с малка височина и плътност (Жм) – на такива с преобладаващо застрояване със средна  височина и плътност (Жс).
2. от такива с преобладаващо застрояване със средна  височина и плътност (Жс) – на такива с преобладаващо застрояване с голяма височина и плътност (Жг) или централни устройствени зони;
3. от такива с преобладаващо застрояване със средна  височина и плътност (Жс) и жилищни зони с преобладаващо застрояване с голяма височина и плътност (Жг) – на устройствена зона за многофункционално ползване от типа смесена централна зона с преобладаващо застрояване с голяма височина и плътност, означени с (Ц);
(2) В случаите по ал.1, т.т. 1 и 2 най-малко първият надземен етаж се устройва с нежилищни функции.
(3) В зоните с производствено и складово предназначение, разположени по входно-изходните и др. трасета от първостепенната улична мрежа – бул. “Тутракан”, бул. “България”, бул. “3-ти март”, ул. “Св. Димитър Басарбовски” и ул. “Пристанищна”, най-малко първият ред урегулирани поземлени имоти се устройват като смесени обществено-обслужващи и производствено-складови зони (Сос) или прилежащите на трасето сгради се устройват с обществено-обслужващи и представителни функции.
(4) Първият ред урегулирани поземлени имоти в кварталите от Централна традиционна зона (Цт) намиращи се по протежението на бул. “Цар Освободител” и бул. “Цар Фердинанд” се устройват и застрояват по нормативите за смесени централни зони (Ц) по чл. 38 от Наредба № 7.
(5) Първият ред урегулирани поземлени имоти в кварталите от смесената крайбрежна парково-рекреационна зона – разновидност 1 (СОзр1,) намиращи се по протежението на път І-5 Русе – Велико Търново /София/ се устройват като смесени обществено-обслужващи и производствено-складови зони (Сос).
(6) Промяната по предходните алинеи  не се счита за въвеждане на нови зони по смисъла на чл.3, ал.1.
Чл. 10.(1) Урегулираните поземлени имоти в производствено-складови устройствени зони или смесени устройствени зони, граничещи с брега на р. Дунав или такива със застрояване, визуално възприемано от реката, се устройват, застрояват и поддържат по начин, осигуряващ благоприятно оформяне и архитектурен образ, отговарящ на представителното им местоположение.
(2) Урегулираните поземлени имоти по ал.1 се устройват и застрояват съгласно генерален план и/или на основание предварително прието обемно-устройствено проучване (ОУПр) по чл. 10 и чл. 11 от Наредба №4/2001 на МРРБ за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти (обн., ДВ, бр. 51/2001 г.), възложено по реда на чл. 138 от ЗУТ или по предписание на главния архитект.
(3) В частите от урегулираните поземлени имоти по ал. 1, които се възприемат визуално от реката, се предвижда и едроразмерно озеленяване.
(4) За съществуващи обекти в урегулираните поземлени имоти по ал. 1 се прилагат разпоредбите на чл. 179 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. 

Раздел ІІ
Режим на устройство и застрояване на устройствените зони
   
1. Жилищни устройствени зони
Чл.11.(1) Жилищните устройствени зони са предназначени предимно за обитаване в жилищни сгради и дейности, допустими в чл. 17 на  Наредба №7.
(3) Необходимите за жилищните територии обекти на образованието и възпитанието се оразмеряват, както следва:
1. училищата – за 100% от децата на възраст 7 – 19 години, но за не по-малко от 135 ученика на 1000 жители;
2. детските градини – за 50 % от децата на възраст 4 – 7 години, но за  не по-малко от 22 деца на 1000 жители;
(4) С подробните устройствени планове необходимите обекти на началното или основното образование се определят при спазване на принципа на пешеходна достъпност (пешеходен изохрон) от жилището в рамките на 15 мин. в гра­ниците на територия, която не се пресича от първостепенна улична мрежа от I, II и III клас.
Чл. 12. (1) За жилищните устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и  интензивност на застрояване, означени с Жм, се прилагат нормативите на Наредба № 7.
(2) За части от зоните по ал.1 с последващ подробен устройствен план могат да се създават зони Жм1 със занижени стойности на нормативите за плътност и интензивност на застрояване спрямо тези по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7.
(3) Допустимите по чл. 17 от Наредба №7 нежилищни обекти в зоните по ал. 1 се ограничават с подробните планове, както следва:
1. хотели с не повече от 30 легла ;
2. административно-делови сгради с не повече от 30 работни места;
3. заведения за хранене с не повече от 50 стола;
4. ателиета за услуги и производствени дейности с не повече от 10 работни места.
(4) Жилищните устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина със занижени плътност и интензивност на застрояване, означени с Жм2, са предназначени за висококатегорийно обитаване (луксозни еднофамилни къщи) в територии с поземлени имоти частна собственост.
(5) В устройствените зони по ал.4 не се допуска урегулирането на имота за нежилищните обслужващи  обекти по чл. 17, ал. 1, т. 5 и ал.2, т. 1 до 5 вкл. от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
(6) Зоните по ал.4 се устройват задължително въз основа на цялостен подробен устройствен план Урегулираните поземлени имоти в тях се застрояват при спазване на следните нормативи: Пзастр. – до 20 %; Кинт- до 0.5; Позел.-мин. 60%.
(7) Жилищните устройствени зони с преобладаващо застрояване с малка височина със занижена плътност и интензивност на застрояване, означени с Жм3, са предназначени за висококатегорийно обитаване – луксозни еднофамилни къщи върху територии общинска собственост, в урегулирани поземлени имоти не по-малки от 2 дка.
(8) В устройствените зони по ал.7 не се допуска изграждането на нежилищните обслужващи обекти по чл. 17, ал. 1, т. 5 и ал.2, т.т. 1 до 5 вкл. от Наредба № 7.
(9) Устройството и застрояването на Зоните по ал.7 се устройват задължително въз основа на цялостен подробен устройствен план Урегулираните поземлени имоти в тях се застрояват при спазване на следните нормативи: Пзастр. – до 20 %; Кинт- до 0.5; Позел.-мин. 60%.
(10) Урегулираните позем­лени имоти в устройствени зони Жм3 не се продават, а се застрояват въз основа на учредено право на строеж. С договора за отстъпване правото на строеж задължително се ограничава височината на сградите до Н-7,00м и се разрешава  изграждане на многофамилни сгради.
Чл.13.(1) За жилищните устройствени зони с преобладаващо застрояване със средна висо­чи­на, плътност и интензивност на застрояване, означени с Жс, се прилагат нормативите на Наредба № 7.
(2) За части от зоните по ал.1 с последващ подробен устройствен план могат да се създават зони Жс1 със занижени стойности на нормативите за плътност и интензивност на застрояване спрямо тези по чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7.
(3) Допустимите по чл. 17 от Наредба № 7 нежилищни обекти в зоните по ал. 1 се ограничават с подробните планове , както следва:
1. хотели с не повече от 50 легла;
2. административно- делови сгради с не повече от 50 работни места;
3. заведения за хранене с не повече от 70 стола;
4. търговски обекти, ателиета за услуги и производствени дейности места с не повече от 20 работни места.
Чл.14. Жилищните устройствени зони с голяма височина, плътност и интензивност на застрояване (Жг) се устройват и застрояват съгласно Наредба № 7.
Чл.15. (1) За реституираните незастроени имоти в териториите на жилищните комплекси се прилага чл. 16, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), като  режимът на застрояване се определя с подробен устройствен план.
(2) Жилищните устройствени зони с преобладаващо комплексно застрояване, означени с Жк, върху които е завърше­но изграждането на сгради и благоустройството съгласно действащия ПУП, се устройват и застрояват съгласно чл. 21 от Наредба № 7, на основание ПУП.
(3) В жилищните комплекси и територии за преструктуриране, в които жилищното застро­яване, предвидено по действащия план, е реализирано, в урегулирани поземлени имоти, определени с подробните устройствени планове по ал. 1, се предвижда изграждане на обществени обслужващи обекти,  като изграждане на жилища се разрешава само за собствениците или охраната на обществените обслужващи обекти. 
(4) В жилищните комплекси, в които застрояването, включително жилищното, предвидено по действащия план, не е изцяло реализирано, с подробния план по ал. 1 се определя ново жилищно застрояване, съобразено с имотната структура и със предвиденото в действащия план натоварване на територията по отношение интензивността на жилищно застрояване, която, в зависимост от конкретните условия,  може да бъде увеличавана в размер до 10 %
2. Производствени устройствени зони
Чл. 16. В обхвата на границите по ОГП’74 се оформят “чисто производствена зона” (Пч), “предимно производствена зона” (Пп) и “високотехнологична производствена зона” (Пс), които се устройват и застрояват съгл. чл.чл. 24 до 27 вкл.  от Наредба № 7.
3. Вилни зони
Чл.17. Вилните зони (Ов) се устройват и застрояват съгласно чл.27 и 29 от Наредба №7.
4. Озеленени територии
Чл. 18. Озеленените  територии (Оз) се определят и устройват съгласно чл. 32 от Наредба № 7.
5.Смесени устройствени зони
Чл.19.(1) Смесените централни зони (Ц), предназначени за многофункционално ползва­не, се определят и устройват съгласно разпоредбите на чл. 36 до чл. 38 вкл. от Наредба №7.
(2) С плана се създава разновидност на смесените централни зони – Ц1 със занижени показатели на норматива за интензивност на застрояване и ограничения на характера и начина на застрояване: Кинт – до 4,0; Позел – мин. 20% от незастроената площ на имота; максимална етажност – до 3 ет. + мансарден етаж; начин на застрояване – предимно свободно и свързано в два съседни имота, съобразно заварения начин на застрояване.
Чл.20.(1) Смесена крайречна транспортно-складова зона (СТск) е устройствена зона в рамките на функциите (с ограничения) на предимно производствена зона (Пп) по Наредба № 7, разположена в непосредствена близост до брега и/или зоната на търговски при­ста­нища.  Предназначена е за устройване на транспортни и складови дейности, свързани със съчетаване на водния и сухо­път­ен транспорт, вкл. за управление и контрол на корабоплаването, обработка и складиране на товари, в т.ч. тър­го­вия на едро, както и обслужваща инфраструктура.
(2) Допуска се изграждане на съоръжения за приставане на кораби, изграждане на  административни и обслужващи сгради, в т.ч. общежития за персона­ла, здравни заведения, магазини и заведения за хранене и  брегоукрепителни съоръжения.
(3) В частта от зоната, тангираща бул. “Придунавски” от северозапад, етажността на сградите се ограничава с ПУП, респ. РУП  до не повече от два етажа с Н до 7,00м над нивото на прилежащата част от бул. “Придунавски”.
(4) Не се допускат производства с вредни дейности, определени в чл. 25 от Наредба № 7, както изграждане на хотели и други обекти с курортни и рекреационни функции.
(5) Урегулираните поземлени имоти в зоната се застрояват при спазване на следните нормативи: Пзастр. – до 70 %; Кинт- до 2.5; Позел.-мин. 30%.
Чл.21.(1) Смесена крайречна паркова традиционна зона (СОзт) съчетава функциите на озеленена обществена територия и територия за транспортни дейности и се разполага западно от хотел ”Рига” – парк “Кея”.
(2) Ус­тро­йва се въз основа на цялостен ПУП при максимално запазване на традиционните паркови функции, характерната паркова среда и на визуалния контакт с прилежащата аква­тория на р. Дунав и отсрещния бряг. В зоната преобладава партерното и нискостеб­леното озеле­ня­ване.
(3) Допускат се  дейности, свързани с пътническото корабоплаване, като се определят местата за устройване на пристани за пътнически плавателни съдове, разпо­ло­жени върху понтони (без високо строителство на брега). Техническите и транс­пор­т­ни съоръжения, свързани с тяхното об­служ­ване, когато е възможно, се раз­полагат на нивото на заливната тераса. Инцидентно, тран­с­портното им об­служ­ване може да става и по паркова алея с усилена настилка с режим на използване.
(4) Допуска се още и изграждане на конструкции за укрепване на клифа (льосовия откос), чи­ято височина, както и височината на функционалните елементи в тях, не може да надви­ша­ва нивото на прилежащия тротоар на бул. “Придунавски”. В тези конструкции могат да се вграж­дат заведения за хранене и развлечения, зали за забавни игри, видеозали, изложбени зали и др., търговия, паркиране на автомобили без площни ограничения, както и пешеходни съоръжения за подход към ниските части на парка. На нивото на бул. “Придунавски” кон­струкцията, съответно покривите на функционалните елементи се оформят като пешеходни алеи (тротоари) и площадки (тераси).
(5) Не се допуска изграж­дане на надземни строежи, с изключение на:
– малки едноетажни обслужващи обекти (кафе-сладкарници), чиято обща площ не може да бъ­де повече от 0,5% от площта на зоната. В тази площ не се включват заведения за хранене и развлечения, разположени в плавателни съдове на вода;
– открити площни обекти за развлечения и културни дейности: летни ам­фитеатри, изложби на от­крито, детски и наблюдателни (обзорни) площадки, чието изграждане се допуска за сметка на части от невегетативната площ;
– благоустрояване на пешеходните алеи, в т.ч. с усилена настилка, както и изграждане/ре­кон­струкция на пешеходни пасарели.
(6) В зоната  не се раз­ре­шава обслужване на товарни превози и приставане на товарни пла­вател­ни съдове. Не се допуска също разполагане на преместваеми търговски обекти, нито устройване на спортни игрища и площадки, плувни басейни и плажове.
Чл. 22. (1) Смесена крайбрежна парково-рекреационна зона (СОзр) включва функционалното съдържание и устройствени режими на обществена озеленена територия и територия за спорт и развлечения.
(2) Зоната е предназначена за парково озе­ле­няване и разнообразните форми на отдиха и спорт край вода.
(3) Допуска се изграждане и на съпътстващи обекти за хранене, увеселителни заведе­ния, дет­ски атракциони, малки (семейни) хотели – до 20 легла, малки търговски обекти в сгра­­ди с друго основно предназначение,  еднофамилни жилищни сгради на собственици на имоти. Върху терени публична собственост могат да се устройват рибарски селища за временно оби­та­ване. Запазват се реализираните обекти за общоградски спорт и култура.
(4) В зоната се допуска още изграждане на брегоукрепителни съоръжения, места на водомоторни и гребни спортове, ограждане във во­да­та на охраняеми площи за къпане, пътнически  пристани, вкл обслужващите ги обекти .
(5) Не се допуска застрояване на сгради за производствени, складови, ремонтни, търговски дей­ности и за битови услуги, извън изброените по-горе.
(6) Зоната се устройва и застроява въз основа на цялостен ПУП при следните изисквания:
– общата плътност на застрояване в зоната е 20%,  в което се включва само застроената площ на сградите; озеленените площи за широко обществено ползване са с обхват не по-малко от 50 % от цялата територия, като от тях  невегетативните площи  са максимум 10%.
– изграждането на хотели и жилищни сгради се допуска при спазване на следните нор­­мативи: Пзастр.- 20%; Кинт -0,3; П озел. 50-80 %; макс. ет. 3 ет. Нормативите за другите видове застро­яване се диференцират с Правилата за прилагане на ПУП.
– застрояването на имотите по ската се допуска само в режим на „свободно застрояване” и не може да превишава нивото на северната алея на Младежкия парк.
 (7) Режимът на заварените частни жилищни и други имоти се определя съгласно ЗУТ.
(8) Смесена крайбрежна парково-рекреационна зона, означена със СОзр1 е разновидност на СОзр, която се определя върху територии без пряк излаз на река Дунав.
(9) Устройства се и се застроява съгласно правилата и нормативите, определени в ал. 3, 5, 6 и 7.
Чл.23.(1) Смесена централна крайречна зона (Цк) е предназначена за компактни съсредоточия на обекти на административно-деловото обслужване и бизнеса с присъщата им инфраструктура.
(2) В зоната се изграждат адми­ни­стративни и делови сгради, зали за конференции и експозиционни площи, заведения за хранене, подземни и надземни паркинги и гаражи с необходимия брой места съгласно чл. 43, ал. 1 на ЗУТ, открити представителни пространства и озеленени площи, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Допустими са и сгради за културни, религиозни и други об­ществени дейности, както и малки търговски обекти в сградите на основното застрояване.
(3) Не се допуска изграждане на сгради и съоръжения с производствено-складово пред­наз­на­чение, занаятчийски сгради и обекти на услугите, жилища (освен като фирмени жилища за временно настаняване – офис жилища), второстепенни постройки.
(4) Устройва се с цялостен план при съблюдаване на следните нормативи: об­що­достъпно озеленяване – 20 % от зоната; в урегулиран поземлен имот. – Пзастр. – 80 %, Кинт – 5,0, Позел. – 15 %, без огра­ничения на етажността.
Чл.24.(1) Смесената обществено-обслужваща и складова зона (Сос) съчетава­ функциите и устройствените режими на предимно производствените зони и територии за обществено обслужване. Предназначена е за сгради и съоръжения на търговията на едро и дреб­но, за без­вредни производствени и складови дейности, администрация, офиси и свързани с тях пред­ставителни, експозиционни и обслужващи дейности.
(2) Зоната  е съвместима с функция “обитаване”. Тя може да се устройва в контакт или като част (те­рени) от жилищни устройствени зони. В нея се допуска да се изграждат жилища на собствениците или офис-жилища, обще­жи­тия за персонала на предприятията, здравни заведения, професионално-технически училища, сгради на научно-експериментални бази, обекти на културата и рели­гиозни сгради.
(3) Не се допускат производства и складове с вредни отделяния  по чл. 25, ал. 1 от Наредба №7, както и производства и ремонти, създаващи наднормен шум.
(4) Смесената обществено-обслужваща и складова зона се застроява съгласно нормативите на пре­димно про­извод­ст­вените зони по Наредба № 7, като се определя процент на озеленяване мин. 50 % от неза­стро­е­на­та част на урегулирания поземлен имот.

Раздел ІІІ
Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на
Смесена традиционна централна зона и на Територия с културно-историческо наследство

Чл.25.(1) Смесената традиционна централна зона (Цт) включва територия с висока концентрация на обекти на културно-историческото наследство (КИН) със статут на единични паметници на културата (ПК) и на групови паметници на културата – ансамбли, с исторически утвърдени градоустройствена структура и функционално съдър­жание.
(2) Правилата и нормативите за устройство и застрояване на смесената традиционна централна зона и на Територията с културно-историческо наследство, включени в настоящия раздел, както и специалните изисквания по чл.61, са специфични правила и нормативи по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 6 от ЗУТ
Чл.26(1) В смесената традиционна централна зона се допуска:
– извършване на проучвателни, в т.ч. археологически, и на консервационно-реставрационни работи и експониране на място на обекти със статут на недвижими паметници на културата, респ. възстановяване по документи (реконструкция) на разрушени паметници или на други обекти с качества на паметници;
– подмяна на съществуващи сгради без статут на паметници на културата с нови строежи, с характерно (допустимо) за зоната предназначение и съобразно настоящите специфични правила и нормативи
– премахване или промяна на части от съществуващи строежи (в т.ч. префасадиране, промяна на покривни конструкции и/или материали, премахване или поставяне на архитектурни и художествени елементи и пр.) с оглед възстановяване и/или по-благоприятно вписване в исторически формираната градоустройствена среда;
(2) Според допустимото предназначение обектите от основното и допълващото застрояване в смесената традиционна централна зона могат да бъдат:
– сградите, мрежите и съоръженията по чл. 36, ал. 2, т.т.1, 2, 3, 4, 5, 6 и 8 от Наредба № 7;
– търговски и други обслужващи обекти, без открити складове за строителни и горивни материали и закрити складове за насипни неопаковани строителни материали, обекти за продажба на горивни материали (в т.ч. нови бензиностанции) и др. обекти – потенциални източници на замърсяване на атмосферния въздух;
– ателиета за услуги и занаятчийски работилници до 5 работни места , без такива, представляващи потенциални източници на замърсители в атмосферния въздух или на наднормен шум.
–  паркинги и гаражи за леки и лекотоварни автомобили.
(3) В смесената традиционна централна зона се устройват открити представителни площадни пространства, пешеходни зони, паркове и градини.
Чл.27. В границите на зоната не се допуска:
– ново строителство на обекти, които с площ, обем и/или архитектурен образ нарушават традиционния мащаб, модул на градоустройствената структура и архитектурното единство;
– монтиране на технически инсталации, съоръжения и уредби  както и конструкции на обемни рекламни елементи, пана и др. по онези части от фасадите и покривите, които са видими откъм публичните пространства в обхвата на груповите паметници на културата – ансамбли, с изключение на елементи на климатични инсталации върху съществуващи сгради, които не са паметници на културата, при невъзможност за друго решение;
– премахване на съществуващо озеленяване за широко обществено ползване, освен в случаите на планомерна реконструкция (подмяна).
Чл.28.(1) При ново строителство, вкл. пристрояване в границите на зоната се възпроизвежда (запазва) завареният начин на застрояване и разполагане на строежа в съответния урегулиран поземлен имот. Изключение от последното се допуска, когато:
– в съседния(ите) урегулиран поземлен имот е налице сграда – паметник на културата или сграда от основното застрояване  с трайност (физическа годност) не по-малка от 25 год., която налага друг начин на застрояване/разполагане;
– жилищностроителна инициатива се отнася за поземлен имот с размери по-малки от граничните по чл. 19, ал. 1 и 3 от ЗУТ и традиционният начин е свободно застрояване, но състоянието в съседните урегулирани поземлени имоти допуска прилагането на изключенията по чл. 19, ал. 5 от ЗУТ;
– на основание архивни материали се докаже друг начин на първоначално застрояване на поземления имот, който съответства в по-голяма степен на градоустройствената среда на конкретната част от зоната и/или е по-благоприятен за собственика (инвеститора).
(2) При промяна на дворищната регулация след делба на имот, новото застрояване следва да бъде решено в единен обем, съхраняващ заварения начин и разполагане на основното застрояване в първичния имот.
(3) При обединяване на имоти начинът на застрояване в новообразувания урегулиран поземлен имот повтаря заварения начин на застрояване в първичните имоти, освен когато са налице основанията за изключения по ал. 1. При всички случаи на обединяване на имоти в общ УПИ, при разполагането и архитектурното решение на новия строеж (композиция, членение и пр.) следва да се съобразят и съхранят специфичните (тради­ционните) характеристики на градоустройствената среда на конкретната част от зоната.
(4) В случаите на предходните алинеи са допустими отклонения от изискването за отстояние на декоративната улична растителност от новоизграждащите се или възстановявани сгради по Наредба № 1/1993 г. на МРРБ за опазване на озеленените площи и декоративна растителност (ДВ, бр. 26 от 1993), приложение № 1 към чл. 13, като същото може да бъде намалено до необходимия размер, но не по-малко от 1,50 м.
Чл. 29. За зоната са валидни разпоредбите на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 7, съответно чл. 43 от ЗУТ, относно паркирането и гарирането, като са допустими изключения и в следните случаи:
– когато новият строеж представлява възстановяване по чл.26, ал.1;
– когато в застроявания урегулиран поземлен имот има археологически паметник на културата, за който по съответния ред е предписа­но запазване и експониране на място.
Чл. 30. Максималната височина на новите сгради с основно жилищно предназначение до кота корниз е 12,50 метра, над която може да се предвиди етаж тип „мансарден” под ъгъл 70-80 градуса спрямо хоризонта. В този случай котата на билото не може да превишава с повече от 4,50 метра котата на корниза, стряхата или ограждащата стена.
Чл.31(1) За ново строителство в смесената традиционна централна зона се определя максимална плътност на застрояване е Пзастр.=100%, максимал­ната интензивност на застрояване е Кинт = 4,0, минималната озеленена площ от незастроената част на УПИ е  30%.
          (2) Общински съвет приема специална наредба регламентираща случаите когато нормативният процент на озеленяване не може да бъде спазен.
         (3) Необходимите места за паркиране и гариране се устройват в рамките на имота. Общински съвет приема специална наредба регламентираща случаите когато това изискване  е невъзможно.
Чл. 32 В случаите на възстановяване по чл. 26, ал. 1 са допустими отклонения от правилата и нормативите за застрояване съгласно чл. 36 от ЗУТ.
Чл. 33.(1) При свързано застрояване заварена калканна стена се покрива напълно във всички случаи.
(2) При ново свързано застрояване или надстрояване между съществуващи сгради с различна височина, които не подлежат на надстрояване съгласно настоящите специфични правила и нормативи, калканните стени се покриват напълно, като височината на новата сграда (надстройката) се променя в границите на застроявания урегулиран поземлен имот на разстояние от калканните стени не по-малко от 3,00м.
(3) При покриване на съществуващи калканни стени на сгради с по-голяма етажност от посочената в чл. 30 броят на етажите на новата сграда се намаляват най-малко с един в границите на застроявания имот, като начинът за това във всеки конкретен случай се доказва с работен устройствен план или обемно-устройствено проучване (ОУПр) по реда на чл. 39 и чл.40.
Чл. 34. (1) Не се допуска допълващо застрояване, независимо от предназначението му, разположено на уличната регулационна линия или между нея и сградите на основното застрояване, освен в случаите, когато се възстановяват характерни елементи на обстановката на паметник на културата, доказани със специализирани проучвания и проект, или при покриване на калкан на заварена сграда, включена в режима на застрояване на съседния урегулиран поземлен имот. При допускане на второто изключение лицето към улицата на допълващото застрояване не може да заема повече от 1/3 от лицето на урегулирания поземлен имот, в който е разположено; когато се покриват заварени калканни стени едновременно в двата съседни имота, това ограничение се отнася за сумата от лицата на двете сгради от допълващото застрояване;
(2) Постройките на допълващото застрояване, допустими по ал. 1, могат да бъдат само гаражи и обекти за търговия и услуги.
(3) Разполагането и оразмеряването на допълващото застрояване извън посочените изключения се осъществява в съответствие с разпоредбите на чл. 42 от ЗУТ
Чл. 35.(1) При ново строителство, когато външната линия на застрояване съвпада с уличната регулационна линия за еркери и други издатини на сградите се прилагат разпоредбите на чл. 87 до чл. 92 на Наредба 7.
(2) При пристрояване правилото по ал. 1 се прилага общо за съществуващата и пристроената част.
(3) Правилото по ал. 1 не е задължително при надстрояване, ако се надстроява(т) съществуващ(и) еркер(и), които надвишават посочената стойност.
(4) За нерегламентираните тук въпроси за еркери и др. издатини на сградите се прилагат разпоредбите на чл.87 до чл.92 вкл. на Наредба № 7
Чл.36.(1) Инвестиционните проекти за нови строежи и за “обзавеждане” на публичните и дворните пространства се съобразяват с традиционните за територията принципи на устройство и архитектурно-строително изграждане, архитектурни и художествени елементи и материали.
(2) Преместваемите обекти и елементите на градското обзавеждане по чл. 56 от ЗУТ за смесената традиционна централна зона се изработват в единични бройки или ограничени серии с индивидуален дизайн по смисъла на чл.4, ал. 2, т. 2 от Наредба № 7/2003 на Общ.съвет – Русе за реда и условията за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на община Русе, на основание проекти, разработени по реда на чл. 8 от същата наредба и приети преди одобряване от РЕС по чл. 42.
Чл. 37.(1) При възникване на инициатива за промяна във фасадното оформление на част от сграда, в т.ч. прибавяне, премахване или промяна на отделен елемент, Главният архитект може:
– да поиска инвестиционният проект да бъде съобразен с вече извършено подходящо оформяне на друга подобна част от същата сграда или с вече одобрен проект, като във визата за проектиране конкретизира изискването за всеки отделен случай;
– да поиска съответният проект да бъде изготвен за цялата сграда или определена структурна част от нея – цяла фасада, етаж(и), покрив или покривни елементи и пр.
(2) Проектите по ал. 1 подлежат на приемане от Разширения експертен съвет по чл.42 преди одобряване.
(3) За сгради, разположени на представителни градски пространства и други значими обекти, по предложение на Главния архитект или по своя преценка Разширеният експертен съвет може да препоръча едновременно прилагане на проекта по ал. 1 върху цялата сграда, респ.  върху цялата част, за която е изготвен, което да бъде изпълнено на основание, по реда и условията на чл. 179 и § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. 
Чл.38.(1) Поставянето на елементи по чл. 56 и чл.57 от ЗУТ, както и на слънцезащитни и технически инсталации, съоръжения и уредби , , защитни съоръжения (решетки, парапети, капаци), капандури остъкляване на балкони и лоджии и др., по фасадите и покрива, всякакви видове огради и трайни градински и паркови елементи в обхвата на смесената традиционна централна зона се допуска с разрешение за строеж, което, по преценка на Главния архитект, може да бъде издадено въз основа на съответен проект, изясняващ оформлението, мястото и начина на поставяне (монтиране) на елемента. Проектът може да бъде внесен за  приемане от Разширения експертен съвет по чл.42.
(2) Разработването и одобряването на проекта по ал.1 не се изисква , ако  има  одобрен РУП или прието ОУПр по чл. 39, ал. 3, включващи съответния елемент.
Чл. 39. (1) За всяко инвестиционно проектиране на нови сгради, пристройки и надстройки в обхвата на зоната задължително се издава виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ.
(2) Визата по ал. 1 съдържа изискванията на настоящите специфични правила и нормативи, имащи отношение към конкретната инициатива.
(3) Визата по ал. 1 се основава на одобрен работен устройствен план /РУП/ или  предварително прието обемно-устройствено проучване (ОУПр) в случаите, когато инвестиционната инициатива засяга територията на груповите паметници на културата, УПИ на единичен паметник на културата или УПИ граничещо с УПИ на единичен паметник на културата или УПИ, попадащо в охранителна зона на паметник на културата, ако такава е определена по законоустановения ред, както и в останалите случаи, в които изработването на РУП е задължително.
Чл. 40. (1) Конкретният обхват на ОУПр или РУП по чл. 39, ал. 3 се определя за всеки отделен случай от Главния архитект, при отчитане наличието в близост на паметници на културата и на други архитектурно-строителни, художествени, мемориални елементи, озеленяване или други градоустройствени дадености, както и режими, които следва да бъдат съобразени, с оглед съхраняване традиционните ценности и характеристиките на територията въобще.  Минималният задължителен обхват на плана или проучването включва всички урегулирани поземлени имоти, имащи обща граница с имота – предмет на плана, както и срещулежащият (срещулежащите) имот(и) през улицата.
 (2) Проектните части съответно на РУП или ОУПр се изработват с оглед максимално изясняване на архитектурно-строителните характеристики на бъдещия строеж.
(3) В случаите, когато засягат групови или единични паметници на културата, както и в други случаи по преценка на Главния архитект или на проектанта, РУП, съответно ОУПр, съдържат и допълнителен доказателствен материал, в т. ч. архивен, представен в обхват и с изобразителни средства, подходящи за обосноваване (аргументиране) на  конкретното решение.
(4) Когато се създават по повод на инвестиционна инициатива, засягаща групов или единичен паметник на културата, проектите за РУП или ОУПр подлежат на съгласуване от Националния институт за паметниците на културата (НИПК) по чл.128, ал. 6 от ЗУТ.
(5) Работните устройствени планове и ОУПр за тази зона  се приемат от Разширен експертен съвет в съответствие с разпоредбите на чл. 40. Заложените в тях решения, отнасящи се за УПИ, за който (които) РУП са одобрени, съответно ОУПр приети, задължително се спазват при последващото инвестиционно проектиране.
(6) При наличие на съгласуван с НИПК и одобрен РУП, съответно приет ОУПр, изготвеният въз основа на тях инвестиционен проект не подлежи на задължително съгласуване от НИПК, ако не се отнася пряко за единичен паметник на културата.
Чл.41.(1) Специфичните правила и нормативи за устройството и застрояването на “територията с културно-историческо наследство” (ТКИН) по чл. 6., ал.4 са насочени към опазването на паметниците на културата  и тяхната обстановка и съхраняването на традиционните характеристики на градоустройствената структура по отношение начина на застрояване и разполагането на сградите в урегулираните поземлени имоти, характера на застрояването в обхвата на съсредоточията на единични паметници на културата,, обемната композиция, архитектурния мащаб и оформлението на основни елементи на сградите, както и на дворните простран­ства и елементи, оградите и пр., включително и по отношение използваните материали.
(2) Извън специалните изисквания на тези правила и нормативи, съответните части на територията с културно-историческо наследство се устройват в съответствие с правилата и нормативите, валидни за устройствените зони, в които попадат.
(3) За всяко инвестиционно проектиране в обхвата на територията с културно-историческо наследство задължително се издава виза за проектиране по чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, в която се конкретизират изискванията към бъдещото проектиране, произтичащи от настоящите специфични правила и нормативи.
(4) В случаите, когато не е задължително изработване на РУП по смисъла на ЗУТ, преди издаване на визата по ал. 3, Главният архитект може да изисква разработване на ОУПр, като определя минимално задължителния му териториален обхват.
(5) Когато РУП или ОУПр по ал.4. включват в обхвата си обект(и) със статут на паметник на културата, те се разработват, приемат и прилагат по реда и условията, описани в чл.40.
(6) Главният архитект може да поиска прилагането и на разпоредбите на чл.чл. 37, 38 и 39 от настоящите специфични правила и нормативи във всички случаи на инвестиционна инициатива в обхвата на територията с културно-историческо наследство .
(7) За ТКИН са в сила разпоредбите на чл.28, ал.4 относно уличното озеленяване.
Чл.42.(1) При определянето на политиката и провеждането на дейностите по устройството на териториите на смесената традиционна централна зона и на територията с културно-историческо наследство и по опазването на културно-историческото наследство на гр. Русе въобще, Общинският съвет, Кметът на общината и Главният архитект биват подпомагани от специализиран разширен състав на общинския експертен съвет по устройство на тери­торията, наречен Разширен експертен съвет (РЕС), назначен в изпълнение на чл. 5, ал. 4 от ЗУТ и в съответствие с чл. 18, ал. ал. 3, 4 и 5 от Закона за закрила и развитие на културата.
(2) Разширеният експертен съвет приема преди одобряване всички проекти за планове и инвестиционни проекти, засягащи териториите на смесената традиционна централна зона и територията с културно-историческо наследство, както и групови или единични паметници на културата и тяхната обстановка извън тези територии и други планове и проекти, внесени по преценка на Общин­ския съвет, на Кмета на общината или на Главния архитект.
(3) Наличието на комплексен доклад за съответствие на инвестиционните проекти по чл.142, ал.6 от ЗУТ не отменя задължението по предходната алинея.
(4) Разширеният експертен съвет може да препоръчва изработването (провеждането) на различни стратегии, програми, планове, мониторинг върху състоянието на паметниците на културата, сезиране на държавни органи и др. дейности, свързани с опазването, показването и популяризирането на културно-историческото и природното наследство на община Русе.
(5) Разширеният експертен съвет разглежда и приема внесените материали по законосъобраз­ност, вкл. по отношение съответствието им на настоящите специфични правила и нормативи.
(6) В съответствие с чл. 121, ал.2 от ЗУТ, в работата на РЕС участва(т) и представител(и) на държавния орган, компетентен в областта на опазването на културно-историческото наследство.

Раздел ІV
Устройство на самостоятелните терени с конкретно предназначение

1 Терени на социалната инфраструктура (Т1)
Чл. 43.(1) Функционалното предназначение на усвоените терени за нуждите на образованието и здравеопазването, определени със схемата на устройственото зониране или с подробен устройствен план, не може да бъде променяно, освен когато това е необходимо за други обекти публична собственост и с функция, позволяваща запазване архитектурната схема на сградата, с оглед осигурявяне на възможност за възстановяване на оригиналната функция при възникване на съответна обществена потребност.
(2) Неусвоените терени за нуждите на образованието и здравеопазването, определени със схемата на устройственото зониране или с подробен устройствен план, могат да бъдат преотреждани за други обекти публична собственост само в случай, че със специализирано проучване се докаже възможност за това (отпаднала потребност от съответната функция за конкретната територия).
(3) В случаите, в които със схемата на устройственото зониране към териториите на конкретни структурни единици  са насочени терени за нуждите на образованието и здравеопазването, но същите не са осигурени със съответно отреждане в подробен устройствен план, такова отреждане следва да се направи с последващо изменение на подробния план или с нов план.
2. Терени за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура (Т2)
Чл. 44.(1) Терените за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, определени със схемата на устройственото зониране, подлежат на регулационно отреждане в подробните устройст­ве­ни планове, когато са разположени в урбанизи­раните територии и с пар­целарни планове, когато са разположени извън тях..
(2) Предназначението на терените по ал. 1 може да бъде променяно, респективно да бъде до­пус­­нато териториалното им пренасочване, само на основание специализирани проучвания, доказ­ва­щи отпаднала необходимост или по-ефективно решение. В случаите на промяна на предназначението поради пренасочване, едновременно се извършват процедурите за изменение на съответните планове или изготвяне на нови планове, с което се осигурява новото регулационно отреждане за пренасочения терен.
3.Терени за спорт (Т3)
Чл. 45. Функционалното предназначение на усвоените терени за спорт не подлежи на промяна, освен за въвеждане на допълнителни дейности, обогатяващи функционалното съдържание на спортното съоръжение (комплекс), включително и за сметка на отделни съществуващи съоръжения, по отношение на които трайно е отпаднал масовият обществен интерес (потребност)  или е осигурено и регулационно отредено ново териториално разположение (териториално пренасочване) с по-благоприятни експлоатационни  и екологически характеристики.Терени за спорт /ТЗ/ да се считат и отредените с планове за регулация 4 бр. общински имоти със сборна площ 36 000 кв.м., предназначени за „спортна заба”, „тенис-корт”, „спорт” и „плувен басейн с търговско обслужване”, ситуирани в Източна промишлена зона – Русе, обозначена като Сос /смесена обществено-обслужваща и складова дейност/.
4. Терени за обществените озеленени площи (Т4 и Т5)
Чл. 46. (1) Терените за обществените озеленени площи включват:
1. Озеленени терени извън Оз, означени с Т4, които са градини, скверове, озеленени и благоустроени междублокови пространства за широко ползване, както и нереализирани такива, но с регулационно отреждане “за озеленяване” или с качества за такова отреждане, по приложен списък (Приложение 4);
2. Озеленени терени извън Оз, означени с Т5, със специфично и ограничено ползване, като различни видове защитно озеленяване (насаждения), както и уличното озеленяване.
(2) Терените по ал. 1 подлежат на регулационно отреждане с ПУП като УПИ за озеленяване и на актуване като публична собственост и за тях са валидни разпоредбите на чл.9, ал. 2 и 3 и чл. 62, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
(3) Терените по ал. 1, т. 1 се устройват съгласно чл. 32, ал.1, 2 и 3 от Наредба № 7.
(4) Терените, предназначени за сервитутно и мелиоративно насаждения, се залесяват с висока дървесна  и с храстова растителност и в тях не се разрешава никакво строителство, с изключение на укрепителни съоръжения.
(5) Съществуващото улично озеленяване на цялата територия се запазва и подлежи на опазване, респективно на планомерна реконструкция (подмяна).
5.Терени със специално предназначение (Т6)
Чл. 47. Предназначението на терените със специално предназначение, включени в схемата на устройственото зониране (Приложение № 1 и 2), мо­­же да бъде променяно с подробен устройствен план само за нуждите на обекти публична собственост.
6. Терени на комуналното стопанство (Т7)
Чл.48. Предназначението може да бъ­де променяно, респективно да бъде до­пус­­нато териториалното им пренасочване, само на основание специа­ли­зирани проучвания, доказ­ва­щи отпаднала необходимост или по-ефек­тивно решение.
7. Терени на обществено обслужване, културно-историческо наследство и озеленяване (Т8)
Чл. 49(1) Терените, означени с Т8, са предназначени за експониране на културно-исторически и природни ценности новоусвоени територии от р. Дунав за обслужване на пътническия и туристически поток, за приемна инфраструктура на манастира „Свети Димитър Басарбовски” със съответните обществено обслужващи обекти. Допуска се и изграждане на защитни съоръжения /диги/ срещу високите води на р. Русенски Лом
(2) Терените се устройват задължително въз основа на цялостен подробен устройствен план за групата по­землени имо­ти, който пред­ставлява първа регулация по смисъла на чл. 16 на ЗУТ при спаз­ване на изискванията на Закона за паметниците на културата и музеите, както и на следните правила и нормативи:
– максимална плътност на застрояване – до 20 %, общо за терена и за отделните регулирани поземлени имоти;
– максимална интензивност на застрояване – до 0,6, общо за терена и за отделните регулирани поземлени имоти;
– минимално необходима озеленена площ – 80 %, общо за зоната и за отделните регулирани поземлени имоти. 

Раздел V
Устройство на териториите извън границите на населените места (и селищните образувания)

Чл.50. Строителство в незастроени поземлени имоти в териториите, определени със Схемата, за земеделски земи с право на застрояване до 35 кв.м се разрешава по реда и при условията на Наредба № 2 от 10.04.1998 г. на МРРБ и МЗГ, чл. 2, ал.1, т.1; чл.4, ал.1; чл. 9 и глави чет­върта, пета и шеста, при наличието на влязъл в сила план на новообразуваните имоти.
Чл.51.  В териториите с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.3 и §5, т.5 на ЗУТ се запазва фактическото ползване на земята, без да се влошават качеството й.
Чл.52. В териториите за горскостопанска дейност се допуска промяна на предназначението единствено за „рекреационни гори” по реда и при условията на Закона за горите.

Г л а в а  т р е т а
Специални изисквания при устройството и застрояването на устройствените зони
Р а з д е л I
Общи изисквания

Чл. 53. Режимът на устройство и застрояване на устройствените зони и на части от тях включва и изисквания, свързани с:
1. утежнени еко­ло­ги­чес­ки и санитарно-хигиенни условия;
2. необходимостта от доизграждане  на първостепенната улична мрежа (ПУМ);
3. потребността от реконструкция и доизграждане на водоснабдителната, ка­на­ли­за­ци­он­ната и енергийната системи;
4. специфични геоложки условия;
5. наличие на археологически паметници на културата.

Р а з д е л  II
Изисквания, свързани с подобряване на екологичната обстановка
Чл. 54. (1) Приземните етажи на новоизгражданите жилищни сгради по протежение на кому­никационните артерии с шумово натоварване над допустимата норма се предназначават за нежи­лищ­ни функции.
(2) Начинът на застрояване на нови сгради по протежение на комуникационните артерии по ал. 1 е свързан при средно застрояване, а при високо застрояване се допуска свързване само в обхвата на първите два етажа. Отклонение от това правило се допуска в случаите на заварено преобладаващо свободно застрояване на участъка от артерията между двете пресечки, в който се извършва новото строителство.
(3) Правилата по ал.1 и 2 се прилагат за следните булеварди и улици: “България”, “Цар Освободител”, “Липник”, “Съединение”, “Скобелев”, “Борисова”, “Тулча”, “Хан Крум” и “Сент Уан”.
Чл. 55.(1) С подробните устройствени планове на жилищните устройствени зони по протежение на жп линия № 4 (Русе – Бяла – Горна Оряховица) задължително се предвижда изграждането на шумозащитни екрани.
(2) В инвестиционните проекти за доизграждане и реконструкция на жп линията задължително се включва изграждането на шумозащитни екрани в обхвата за устройствените зони по ал.2.

Р а з д е л  IІІ
Изисквания, свързани с доизграждането на комуникационно-транспортната система

Чл. 56. (1) С подробните устройствени планове на територии, през които преминават проектни елементи на първостепенната улична мрежа (ПУМ), предвидени с ОГП, задължително се осигуряват трасета с ширина, както следва:
– градски магистрали ІІ клас (2х3): ширина – 2х10,50 м платно + 2 м разделителна ивица + 2х4 м тротоари = 31 м;
– районни артерии ІІІ А клас (2х2): ширина – 2х7 м + 2 м разделителна ивица + 2х3,5 м тротоари = 23 м;
– районни артерии ІІІ Б клас (2+2): ширина – 2х7 м + 2х3,5 м тротоари = 21 м; главни улици ІV клас: 10,50 м + 2х3,5 м тротоари = 17,50 м;
(2) Трасетата и класовете на елементите на ПУМ по ал.1 са показани на план-схема на комуникационно-транспортната система в М 1:20000 (Приложение № 3), неразделна част от Правилата и нормативите.
(3) По трасетата от първостепенната улична мрежа, означени на схема № 3 подробните устройствени планове и инвестиционните проекти на улиците задължително  предвиждат велосипедни алеи – самостоятелно или в напречния профил на улиците, в зависимост от възможностите.
(4) С подробните устройствени планове на устройствените зони, прилежащи на  жп линията Русе – Бяла – Горна Оряховица, се осигурява регулационно удвояването й.

Р а з д е л  ІV
Изисквания, свързани с доизграждането на техническата инфраструктура

Чл. 57. (1) В територии без изградена водоснабдителна и / или канализационна мрежа или такива за доизграждане и реконструкция, ново стро­и­тел­ство в урегулирани поземлени имоти се разрешава след изграждане, респ. доизграждане и реконструкция на мрежите и съоръженията. По изключение се допуска това да се извърши за сметка на възложителя, ако преносните (довеждащи и отвеждащи) мрежи са изградени и има проект за водоснабдяване и канализация на територията.
(2) В територии с неприложена първа регулация се прилагат разпоредбите на чл.73 от ЗУТ.
(3) Подробните устройствени планове за територии, през които преминават преносни (довеждащи и отвеждащи) мрежи – изградени или такива в проект, осигуряват регулационно преминаването им в обществени пространства и запазване на необходимия сервитут за експлоатация и ремонт.
(4) В територии без изградена канализация, предвидени за ниско застрояване, се прилагат разпоредбите на чл.87 от ЗУТ.
Чл. 58. (1) В териториите без изградени мрежи средно и ниско напрежение, ново строителство в урегулирани поземлени имоти се разрешава след изграждане на съответните трафопостове и мрежата. Експлоатационното дружество допуска по изключение изграждането им за сметка на инвеститора, ако има проект за електроснабдяване на съответната територия.
(2) В означените графично на схемата на устройственото зониране сервитути на електропроводи и в териториите, през които преминават топло- и газопроводи, с подробните устройствени планове се осигуряват сервитутни зони, съгласно Наредба № 16/09.06.2004 год. за сервитутите на енергийните обекти  (ДВ, бр. 88/2004 г.).
 
Р а з д е л  V
Изисквания, свързани със специфични геоложки условия

Чл. 59.  Поради спецификата на земната основа (неустойчиви льосови отложения) с инвестиционните проекти се предвиждат мерки за укрепване и подобряване, съгласно изискванията на Наредба №4 / 2001 на МРРБ за обема и съдържанието на инвестиционните проекти

Р а з д е л  VІ
Изисквания, свързани с опазването на археологически паметници на културата

Чл. 60.(1) При възникване на строителна инициатива в територията между улиците “Пристанищна”, “Славянска”, “Александровска” и “Етър” се прилагат следните правила:
– когато инициативата е в имот публична собственост – преди одобря­ване на инвестиционен проект, съответно на РУП или приемане на ОУПр по чл.39 и 40, по искане на областната, съответно на общинската админи­страция, отправено към местния музей, се извършват археологически проуч­вания (сондажи) на предвидения за застрояване терен. Евентуално становище на музея, че такива проучвания на конкретния терен не са необходими, се представя на възложителя в писмен вид в едноседмичен срок;
– когато инициативата е в имот – частна собственост, по искане на собственика могат да се направят проучванията по предходната подточка или, ако това не е извършено, общинската администрация уведомява местния музей при издаване на разрешението за строеж чрез представяне на копие от него, с оглед осъществяване на специализиран контрол в хода на строителните работи.
(2) Главният архитект може да поиска изпълнение на процедурите по ал. 1 и на места извън територията по ал.1.

Г л а в а   ч е т в ъ р т а
Изисквания Към Последващо Устройствено Планиране

Чл.61. (1) Териториите с неурегулирани поземлени имоти или такива с неприложена първа регулация по предходен устройствен план задължително се устройват въз основа на цялостен подробен устройствен план (ПУР) по чл.110, ал.1, т.2 от ЗУТ, в границите най-малко на устройствената зона, определена с ОГП.
(2) Подробният устройствен план по ал.1 се изработва при условията на чл.16 от ЗУТ.
(3) Разпоредбите на ал.1 и ал.2 се прилагат за териториите извън граници на град Русе и за парк Приста..

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тези Правила и нормативи:
1. “само­сто­я­тел­ни терени с устройствен режим“ са отделни поземлени имоти или групи по­зем­лени имоти с определено със схемата на устройствените зони конкретно пред­наз­начение;
2. “офис жилища” са жилища в нежилищни сгради в зоните смесена централна крайречна (Цк) и смесена обществено-обслужваща и складова (Сос), разположени над ета­жите за обществено-обслужващи дейности и предназначени за собствениците и ръководителите на предприятието, за охраната, за временно настаняване на гости.

Преходни и заключителни разпоредби

§2. Тези Правила и нормативи се издават на основание чл. 10 и чл. 13 на Закона за устройство на територията и чл. 2, ал. 2 и § 6 на Наредба № 7. Те са приети с решение на общинския съвет на община Русе № 1254/13.04.2007 г., а съдържащите се в тях специфични правила и норми – от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика с решение протокол № ……. от ….., одобрено от министъра на регионалното развитие и благоустройството с ………….. от…….  год.
&