РЕШЕНИЕ № 179 Прието с Протокол № 7/28.03.2024г.
На основание чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местно самоуправление и местна администрация и чл. 6д, ал. 3 от ЗЗБ, Общинският съвет реши:
- Приема програмата за намаляване риска при бедствия на Община Русе 2021 – 2025г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(акад. Христо Белоев, дтн)
П Р О Г Р А М А
ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА РИСКА ПРИ БЕДСТВИЯ 2021-2025 г.
Въведение
В Република България все по-често започнаха да възникват бедствия, предизвикани от природни явления или човешка дейност, чиито социални и икономически последици могат да окажат значителен неблагоприятен ефект на нейното развитие, засягат все повече хора и причиняват по-големи икономически щети поради което намаляването на риска от бедствия е от изключително значение за устойчивото развитие на страната.
Сериозността и честотата на природните бедствия се увеличава непрекъснато през последните десетилетия, отчасти в резултат на климата, урбанизацията, деградацията на околната среда и причинени от човешка дейност опасности. За това е необходимо да се обединят усилията на всички отговорни институции и тяхното активно включване в дейностите за намаляване на риска от бедствия, от което се очаква значително намаляване на човешки, социални, икономически и природни щети.
През последните години намаляването на риска от бедствия се превръща в световен приоритет.
В тази връзка и съгласно Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) се разработва и изпълнява Общинската програма за намаляване на риска от бедствия.
Общинската програма за намаляване на риска от бедствия има обхват на действие 2021-2025 г.
І. Основание за разработване.
Програмата за намаляване на риска от бедствия е разработена в изпълнение на чл. 6д и чл. 65б, т. 1 от Закона за защита при бедствия.
ІІ. Цел и направления за намаляване на риска от бедствия.
- Цел:
Общинската програма за намаляване на риска от бедствия има за цел предотвратяването и/или намаляването на неблагоприятните последици, които могат да настъпят и засегнат живота и здравето на населението, околната среда и водите, както и за опазване на държавната, общинската и частната собственост вследствие на природни и/или човешки дейности, бедствия.
Общинската програма за намаляване на риска от бедствия цели да се изгради една рамкова програма, с която да се определят обекти с приоритети за действие, за да се намали риска от бедствия и да се подпомогне изпълнението на мерките, които се залагат в нея на общинско ниво.
Проектът на общинската програма за намаляване на риска от бедствия ще бъде публикуван за обществено обсъждане на интернет страницата на общинска администрация за срок от един месец.
Предложения и мнения могат да се подават до Община Русе,на адрес:
Гр. Русе, пл. „Свобода“ №6 или на електронен адрес: e-mail:
mayor@ruse-bg.eu
В едномесечен срок след изтичането на срока за обществено обсъждане общинската програма за намаляване на риска от бедствия ще се внесе за съгласуване в Областния съвет за намаляване риска от бедствия, след което ще се предложи и внесе за приемане от Общинския съвет – Русе.
2. Направления за реализиране на мероприятията за намаляване риска от бедствия:
– Планиране и прилагане на превантивна дейност, чрез която възможните бедствия на територията на община Русе могат да бъдат не само очаквани, но и до някаква степен управляеми;
– Информираността е важно направление, чрез което се дава възможност да се събира и разпространява информация за добрите практики, прилагани за намаляването на риска от бедствия;
– Информираността и взаимодействието между институциите, отговорни за защитата на населението, гарантира прилагането на добрите практики в сферата на планирането на превантивните мерки и мероприятия, а за самото население се улеснява тяхното изпълнение;
– Изготвяне на оценки, анализи и мониторинг на рисковете от евентуални бедствия;
– Формирането на култура на превенция на бедствията и правилното поведение на цялото общество как да действа по време на различни бедствия. Повишената обществена култура за риска от бедствия, включва провеждане на обучения на всички нива в общинската администрация и населението;
– Поемане на по-голяма и сериозна обществена отговорност от страна на населението, с която вземат участието си в управлението на риска от бедствия, изисква стриктно публично определяне на отговорностите и ясна персонализация на тяхното изпълнение.
Основен приоритет на Общинската програма за намаляване на риска при бедствия е извършване на анализ и оценка на рисковете от бедствия на територията на Община Русе и тяхното картографиране.
Основни задачи на настоящата програма са:
– оценка и картографиране на рисковете от земетресение, геоложки риск;
– актуализиране оценката на риска от наводнения и изготвените карти на заплахата и карти на риска;
– реализиране на мерки за намаляване на риска от бедствия;
– повишаване устойчивостта на обектите от критичната инфраструктура при бедствия;
– приключване на паспортизацията на сградите;
– подготовка на органите местната и изпълнителната власт и на силите на единната спасителна система за реагиране при бедствия.
1.1. Оперативни цели и анализ на състоянието за защитата при земетресение
1.1.1. Дейности за реализиране на оперативните цели на риска от земетресения
Опасни последствия на територията на Община Русе могат да бъдат предизвикани от силни земетресения в Североизточния сеизмичен район, включващ Горнооряховската сеизмична зона (очакван магнитуд по Рихтер – до 7.5, интензивност от 9-та и по-висока степен по скалата на Медведев – Шпонхоер – Карник (МШК – 64), Шабленска зона (максимален магнитуд до 8-ма, интензивност поне от 9-та степен по Черноморското крайбрежие), Дуловската зона (максимален магнитуд 7.5, поради относително голямата дълбочина на огнището – максималното въздействие е с интензивност над 8-ма степен); или от външния за страната Вранчански сеизмичен район, Румъния с основните параметри: разстояние по границата ни 180 до 220 км, дълбочина на огнището 80-120 км. и магнитуд М-7.0.
На базата на така очертаните магнитутни зони и с отчитане на известни досега характеристики и структурни особености на сеизмичните зони територията на Община Русе в зона предопределяща значителни сеизмични проявления с интензивност от VIII СТЕПЕН – по скалата на Медведев Шпонхоер и Карник, (МШК 64). При земетресение над 4-та степен по скалата на Рихтер настъпват частични разрушения на сгради повреди на комунално-електропреносните мрежи (КЕМ) и пътните артерии. През периода 2007-2009 г. бе проведено ново сеизмично райониране.
България, което е в съответствие с ЕВРОКОД 8. Генерирани са карти на сеизмичния хазарт в максимално ускорение (g), за почвени условия тип А (според класификацията на ЕС8), за два периода на повторяемост 95 и 475 години. Установено е, че сеизмичната опасност на България (за двата периода на повторяемост) се определя главно от сеизмичните източници, идентифицирани на територията на страната и източник Вранча (Румъния) Община Русе попада под въздействието на вторият източник. Предложени са нормативни карти за строителство на територията на България.
Мерки за намаляване на риска от земетресение
През периода 2010-2013 г. по Програмата за трансгранично сътрудничество Румъния-България е реализиран проект “Дунавска транс-12 гранична система за ранно оповестяване на земетресения” (DACEA) с водещи партньори Национален институт за научни изследвания по физика на Земята, Букурещ и Национален институт по геофизика, геодезия и география – БАН, София На територията на Северна България, Дунавската система за ранно оповестяване на земетресения включва 8 сеизмични станции и 8 алармени системи. Допълнително в София (в Националния институт по геофизика, геодезия и география) и в Букурещ (в Националния институт за научни изследвания по физика на Земята) са изградени центрове на системата за ранно оповестяване на земетресения. Осъществен е реалновременен трансфер на данни (чрез интернет) от станциите на мрежата към двата центъра. Всеки център е оборудван със сървър за анализ и съхранение на данни. В рамките на проекта е разработен специализиран софтуер за изготвяне на сеизмични сценарии. В основата му е съвместно събраната база данни за историческа и съвременна сеизмичност в транс-граничния регион. Резултантните карти на сътресяемост и моделните сценарии са предназначени за използване от звената за реагиране при кризи (за предприемането на бързи действия след разрушително земетресение), местните власти, медийно оповестяване и осведомяване на населението
Освен изброените превантивни мероприятия, в частта по защитата от сеизмичната опасност трябва да се включат и следните дейности и мерки:
- Идентифициране и картиране на новообразуваните активните разломи и определяне на земетръсния им потенциал;
- Задълбочаване на изследванията, анализ и оценка на сеизмичния риск за територията на Община Русе, оценка на последствията от силни земетресения;
- изследване, анализ и оценка на афтершоковите поредици след силни земетресения;
- разполагане на полева апаратура след всяко силно земетресение в района му ;
- провеждане на микросеизмично райониране на обектите от критичната инфраструктура;
- предприемане на укрепителни мерки за опазването на разкрити, консервирани и реставрирани археологически структури, сгради и ансамбли с национално значение, трезори и хранилища за съхраняване на движими културни ценности от въздействието на рисковите фактори намиращи се на територията на Община Русе;
- създаване на експертни екипи за оценка на пораженията по сградния фонд след силно земетресение засегнало Община Русе;
- мерки за осигуряване на пострадалото население с временни убежища, особено при неблагоприятни климатични условия.
- подобряване надеждността на сградния фонд ,машините, апаратите и инсталациите на предприятията с рискови производства;
- съобразяване на показателите за плътност и интензивност на застрояване с оценката на риска от земетресения на територията на Община Русе;
- недопускане на намалени (спрямо и без това малките) разстояния между сградите;
- недопускане на преустройства в партерните етажи на съществуващи сгради, водещи до сериозно увеличение уязвимостта на конструкциите;
- приключване на техническата паспортизация на строежите на територията на Община Русе, като се акцентира върху степента на сеизмичната осигуреност;
- Извършване на геозащитни и брегоукрепителни мероприятия при възникване на компрометирани участъци и зони;
- стриктно спазване на принципите и изискванията на действащите нормативни актове за противоземетръсно осигуряване на сгради и инженерни съоръжения;
- обследване на сеизмичната осигуреност на социално-значими обществени сгради (училища, болници и др.) и предприемане на мерки по усилването им при доказана необходимост;
- актуализиране на сценарии за сеизмичната опасност на големи урбанизирани територии намиращи се на територията на Община Русе;
- актуализиране на сценариите за последствията от силни земетресения за големи урбанизирани територии намиращи се на територията на Община Русе, с цел установяване на най-уязвимите места и допълнителни мерки при необходимост;
- Поддържане на качествено обучение и тренировки за правилно поведение преди, по време и след силни земетресения във всички степени на образование;
- Поддържане на високо ниво на обучение и практическа подготовка на органите на местната власт, силите не единната спасителна система и населението;
- поддръжка и разширяване на международния обмен на информация, данни и научно-практическо сътрудничество със съседните общини от Република Румъния.
1.2. Оперативни цели и анализ на състоянието за защитата при наводнение
1.2.1. Дейности за реализиране на оперативните цели на риска от наводнение
Наводнението представлява временно заливане на значителна част от сушата с вода в резултат от действието на природни явления или технологична дейност.
В Община Русе причинители на наводненията са няколко основни фактора:
– Пълноводията на реките (нарастване на речния отток) вследствие на топенето на снеговете през пролетта. Много опасни са, когато топенето на снеговете е съпроводено с интензивни дъждове;
– Проливните дъждове и поява на „високи води“ в „сухи дерета“;
– Нарушена проводимост на участъци от реките в следствие натрупване на отпадъци, скални материали, изкоренени дървета, ледоход;
– Наводнения при високи подпочвени води;
– Неконтролируемо изпускане на водите от няколко водоема по едно и също поречие;
– Разрушаване на хидротехнически съоръжения (язовирни стени, бентове, диги и др.);
– Наводнения, причинени от природни бедствия – земетресения, свлачища, ураганни ветрове, ледоходи съпроводени с заприщвания и др.
Практиката показва, че най – често наводненията се причиняват от два и повече фактори, които въздействат едновременно, единият от които почти винаги е проливен дъжд. За разлика от другите природни бедствия наводненията се поддават в значителна степен на прогнозиране, както по отношение на възникването и разпространението им, така и по отношение на възможните последици, което дава възможност да се определи времето, характерът и очакваните размери и да се предприемат адекватни мерки за защита на населението и предотвратяване на последиците. Многообразието на наводненията и характеристиките на проявлението им могат да се сведат до общо пет обобщаващи групи, обединяващи причините за възникване и характера на проявление .
За Община Русе най – характерни са наводненията от така наречения дъждовно – речен тип, възникващи през пролетния и летния сезон след обилни, продължителни валежи и при интензивно топене на снеговете по поречието на р. Дунав и р. Русенски Лом. Наводнения могат да настъпят и в резултат на преливане на водите при пълно или частично разрушаване на стените язовир „Николово”.
Значителни наводнения могат да настъпят по поречието на река Дунав при обилно снеготопене на снеговете в Алпите през м. май, а през февруари и март в резултат на ледоходи, при което са застрашени от напълно или частично заливане населени места. При разрушаване хидротехническите съоръжения по р. Дунав, при катастрофална водна вълна (КВВ), на 66-тия час от момента на сигнализацията има вероятност нивото да достигне стойност – 21,55 м.
Данни за падналите валежи, които ще дадат отражение на водните нива на р. Русенски лом се получават от Национален институт по метеорология и хидрология гр. Варна, Метеорологична обсерватория – Русе, а за нивото на р. Дунав – от ИАППД – гр. Русе.
- Язовир „Николово“ с проектен воден обем 1 270 000 м³. – въведен в експлоатация през 1961година – потенциално опасен;
- Язовир „Образцов чифлик“ с проектен воден обем 213 000 м³. – въведен в експлоатация през 1959 година; язовира е каскадно свързан с яз. Николово.
При извършеното обследване на язовира е установено, че в момента е източен и сух., от гледна точка на безопасност. Язовирната стена е здрава като конструкция, проблемът е наносът, който се е образувал по дъното на язовира. Преливникът и отточната канавка, които трябва да го свържат с яз. Николово, не са в добро състояние. Дигите и преливника са окосени, а по високата част на язовира е обрасла с дървета с диаметър около 6-7 см.
Язовир „Тетово” с проектен воден обем 120 000 м³. – въведен в експлоатация през 1968 година. Язовира не е потенциално опасен , тъй като е разположен в района на с. Тетово и релефа под язовирната стена е котловина която може да поеме водите , а най близкото населено място е с. Юделник. При извършеното обследване на язовира във връзка с изготвянето на технически паспорт се констатира , че наноса е около 4м и количеството вода е около 35000куб.м.
Възстановени са изпускателя, преливника и канала на язовира.
Реките които крият реална опасност от наводнение на територията на община Русе са: р. Дунав и р. Русенски Лом. Дигите на р. Дунав и корекциите на вътрешните реки предпазват от заливане крайбрежните тераси и населените места по поречията.
р. Дунав – обща дължина на дунавските диги – 41 км., ширина на реката 1 – 2 км., средна дълбочина 5 – 7 м., скорост на течението 0, 5 м/сек. Дъното е тинесто и песъчливо;
р. Русенски Лом – дължина на коригирания участък 12 км;
Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр. Плевен, на база минали наводнения със значителни последици, е изготвила предварителни оценки на риска от наводнения по поречието на реките в България, в частност на реките преминаващи през територията на Община Русе.
За Община Русе е изготвена предварителна оценка на риска от наводнение по поречията на Русенски Лом.
В зависимост от причините, които ги предизвикват, за територията на общината са характерни следните видове наводнения:
– наводнения от речни разливи;
– поройни дъждове с интензивност над 30 л. на м.² за един астрономически час;
– наводнения от аварии и неправилно управление на хидротехническите съоръжения;
– наводнения, причинени от преднамерени действия.
Наводнението от речни разливи в урбанизираните територии нанася щети на най-близко разположените поземлени имоти, на сградите и инфраструктурата, а в извън урбанизираните територии – на селскостопанската продукция, предприятията и други обекти.
Поройните наводнения (вследствие на интензивни валежи с рядка повторяемост над 30 л. на м.² за един астрономически час) се дължат на голямото количество вода, паднала върху земната повърхност. Когато интензивността на водобразуването надвишава естествения отточен модул на терена или действителния отточен модул на изградените канализационни и дренажни системи, върху земната повърхност се формират големи обеми вода, които във вид на порои се стичат и запълват ниските теренни форми. Поройните наводнения не са свързани с наличието на речна мрежа и могат да възникнат след интензивен валеж, независимо от състоянието на водния режим в нея.
Особено опасни са поройните наводнения за селищните райони, където водонепропускливите и гладки улични настилки създават условия за големи скорости на водата, бърза концентрация и почти никакви загуби от инфилтрация в почвата.
Подобен ефект се получава и в суходолията с голям наклон на дъното и скатовете, където бързата концентрация на оттичащите се води е в състояние да породи катастрофални високи вълни с много малка трайност.
Наводненията от аварии или неправилно управление на хидротехнически съоръжения се дължат главно на две основни причини:
– аварии при големи хидротехнически съоръжения;
– неправилно управление на язовири, предимно с голям хидравличен капацитет на облекчителните съоръжения.
Неправилна маневра с тези съоръжения (което по принцип се изключва от правилата за тяхното управление) може да причини внезапно наводнение в под язовирния речен участък.
Наводнение по изкуствени причини може да се получи и при лошо поддържано или неподдържано речно корито след язовирната стена, което по естествен път се превръща в гора.
Наводнения от преднамерени действия са изкуствено предизвикани наводнения в резултат на преднамерени действия, насочени против сигурността на Община Русе.
Инженерно-строителните мерки за защита от речни разливи имат традиция и се осъществяват чрез изградените частични корекции на реки, защитни диги по бреговете на застрашените от наводнения речни участъци, брегоукрепващи съоръжения и др.
Мерки за намаляване на риска от наводнения
- поддържане проводимостта на речните легла, вкл. в 500-метровата зона след язовирите;
- поддържане в експлоатационна годност на диги, корекции на реки и дерета, ледобрани, кейови стени и други хидротехнически и защитни съоръжения, отводнителни системи и полета, отводнителни помпени станции (ОПС);
- ежегодни пролетни и есенни технически прегледи на хидротехническите съоръжения намиращи се на територията на Община Русе, приключващи с изготвяне на протоколи, в които се набелязват ремонтните и инвестиционни работи за следващата година;
- изготвяне на анализ на техническото състояние на всяка язовирна стена веднъж на три години;
- изготвяне и проиграване на аварийни планове на язовирни райони и обособяване на аварийни складове, оборудвани с необходимите техника и материали;
- ликвидиране на потенциално опасни язовири, чието техническо състояние не позволява по-нататъшната им експлоатация.
- изграждане на нова канализационна мрежа и поддържане в експлоатационна годност на съществуващата канализация за дъждовни и атмосферни води;
- изграждане на прагове и прегради пред входовете на сградите в застрашените ниски участъци на терена;
- плътно затваряне на съдовете в шахтите, в които се съхраняват замърсяващи материали и опасни отпадъци;
- осигуряване на необходимите средства и материали за защитни и спасителни дейности и за оказване на първа помощ, периодично проверяване на годността им и своевременната им подмяна;
- осигуряване и поддържане в изправност на средствата за оповестяване;
- поддържане на добра информираност на служителите и работниците в пристанищните терминали – всеки един от тях да е запознат с определените му задължения при извършването на евакуационни и защитни дейности и необходимия инструментариум разписани в аварийния план на терминала ;
- провеждане на периодични тренировки съгласно аварийните им планове за привеждане на пристанищните терминалите в готовност за действия в условия на наводнение или опасност от такъв характер;
- оптимизиране на организацията за провеждането на защитните и спасителни дейности на територията на Община Русе;
- осигуряване на готовност за извършване на ремонтно-възстановителни работи на територията на Община Русе в следствие на наводнение от техногенен и антропогенен характер,
- утвърждаване на реда за възобновяване на работата на територията на пристанищните терминалите, ако дейността им е била прекратена в следствие на наводнение.
1.3. Оперативни цели и анализ на състоянието за защитата при радиационни аварии
1.3.1. Дейности за реализиране на оперативните цели на при радиационни аварии
Основни източници за радиационна опасност за населението на община Русе са авария в АЕЦ “Козлодуй”, трансграничен пренос на радиоактивни отпадъци при авария в АЕЦ “Черна вода”, намираща се на територията на Република Румъния или други АЕЦ разположени в източна Европа, инцидент при превоз на товари с радиоактивни вещества, инцидент в предприятия, използващи в производствения си процес източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) или повреда на болнична апаратура, използваща ИЙЛ.
Радиоактивно замърсяване при авария в АЕЦ
Площадката на атомната електроцентрала “Козлодуй” е разположена в северозападната част на Република България, на десния бряг на р. Дунав на 3,5 km югоизточно от гр. Козлодуй. Площадката се намира срещу 694-ти километър по р. Дунав, отстояща на 3,7 km южно от талвега на реката и държавната граница с Република Румъния.
Община Русе отстои на около 180 км от гр. Козлодуй и на около 130 км от
гр. Черна вода, Румъния
Населените места в Община Русе се намират извън 30-километровата опасна зона попадаща в обсега на замърсяване от ядрена авария.
АЕЦ „Козлодуй” се явява потенциален източник на радиационно въздействие върху населението и околната среда в случай на авария. В АЕЦ „Козлодуй” се експлоатират два реактора от типа ВВЕР-1000 (В-320). Други четири реактора от типа ВВЕР-440 (В-230) са изведени от експлоатация. Основните технологични съоръжения и системи, които при авария е възможно да доведат до повишено облъчване на персонала и до радиоактивни изхвърляния и замърсявания в производствените помещения на територията на АЕЦ и прилежащата околна среда, са:
– реакторните инсталации на 5-ти и 6-ти енергоблокове;
– басейните за отлежаване на отработеното ядрено гориво – на 3-ти, 4-ти, 5-ти и 6-ти блокове;
– хранилището за отработено ядрено гориво (ХОЯГ);
– спомагателните корпуси (СК), включващи хранилища за твърди и течни високо активни и средно активни радиоактивни отпадъци (РАО) и системи за специално очистване на радиоактивни води и газове – общо три в централата;
– предприятието за преработка на течни и твърди РАО и склад за съхраняване на РАО на площадката на АЕЦ „Козлодуй”.
При разрушаване на топло отделящите елементи и стопяване на активната зона в атмосферата могат да се изхвърлят големи количества изотопи на техногенни радио-нуклиди Йод 131,133 и 135 (40%),Цезий 134 и 137 (30%), Телур 132 (20%) и в по-малки количества на изотопите на Стронций 89 и 90, Рутений 103 и 106 и други.
В АЕЦ „Козлодуй“ са извършени редица инженерни анализи на възможни аварии и оценки на изхвърлянията на радиоактивни вещества в околната среда.
При разработването на външния аварийния план на АЕЦ „Козлодуй“ са взети под внимание резултатите от анализите, като се налага извода, че вероятността да се превиши критерия за допустимост от погълната доза 5 mSv на границата на зоната за неотложни защитни мерки (разстояние 30 km от централата) е относително ниска за анализираните последователности от събития.
При възникване на авария в АЕЦ „Козлодуй“ населените места от община Русе не са застрашени от попадане в зони с висока мощност на дозата на радиоактивно замърсяване, които могат да доведат до високи нива на еквивалентните дози (от 0,15 до 0,05 Sv). Същите не са застрашени и от попадане в зони на радиоактивно замърсяване с по – висока мощност на дозата, която би могла да предизвика натрупване на еквивалентни дози от порядъка до 0,05 Sv.
Най-вероятните направления на разпространение на радиоактивния облак (следата на облака, дисперсионният модел), съгласно средногодишната метеорологичната прогноза, така наречената „роза на ветровете“ са: Козлодуй – Кнежа (35-40% от случаите), Козлодуй – Монтана (35-40% от случаите), Козлодуй – Борован (8-10% от случаите) и Козлодуй – Крайова (8-10% от случаите).
При средногодишна скорост на приземния вятър от 2 м/сек. (7.2 км/час) утаяването на радиоактивните аерозоли по следата на радиоактивния облак на територията на 30-километровата зона ще започне след около 10 часа, а на територията извън тази зона, където попада и община Русе, след около 20-24 часа.
АЕЦ “Черна вода”
При ядрена авария в АЕЦ „Черна вода” – Р Румъния, с реактор тип „КАНДУ“ работещ с така наречената „тежка вода“ е възможно:
– разхерметизиране на активната зона и изхвърляне на ядрено гориво в околната среда;
– изтичане на топлоносителя и / или забавителя. При това ще се отделят същите изотопи, както и при авария в АЕЦ „Козлодуй“. Затова при трансграничен пренос от Румъния на територията на община Русе ще се прилагат и същите защитни мерки. Поради това, че като забавител и топлоносител се използва тежка вода при евентуална авария е възможно да се получи допълнително изхвърляне на тритий в околната среда под формата на пари. В този случай валежите ще утежнят радиационната обстановка, като основното замърсяване може да се очаква във водните басейни, подпочвените води и питейните водоизточници.
При мониторинга на замърсяванията е необходимо да се следи за замърсявания с тритий.
Радиоактивно замърсяване, предизвикано от инциденти с транспортни средства (автомобили, ж.п. състави, плавателни средства и въздухоплавателни средства), превозващи радиоактивни материали и изкуствени спътници на борда на които има ИЙЛ.
В случаите на инциденти с транспортни средства, превозващи радиоактивни материали, може да се стигне до облъчване на лицата, извършващи транспорта, население и на персонала, ликвидиращ последствията. Замърсяване на водите, земята и почвата с ИЙЛ. Основните възможности за радиационно облъчване са:
Външно облъчване от опасен закрит ИЙЛ, поради стоене в непосредствена близост до него (едно или повече облъчени лица);
Външно облъчване от открит ИЙЛ, поради стоене в непосредствена близост до него и неправилно боравене (едно или повече облъчени лица);
Ситуацията може да се усложни при наличието и на нерадиационни рискови фактори, като пожар, експлозия, химически реагенти и други, които следва да се анализират и отчитат при реагирането.
Радиоактивно замърсяване, предизвикано от инциденти в обекти използващи ИЙЛ.
На територията на община Русе има обекти, съхраняващи и работещи с ИЙЛ. Повечето от тях съхраняват неголям брой ИЙЛ, попадат в трета, четвърта или пета рискова категория, съгласно Наредбата за аварийно планиране и аварийна готовност при ядрена и радиационна авария. Инциденти в тях могат да предизвикат най-вече локални аварийни обстановки и вероятност за облъчване и поразяване на неголям брой служители от съответното предприятие, без съществен риск за населението.
Мерките за предотвратяване или намаляване на последствията при радиационна авария:
В резултат на изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда при авария в ядрен реактор може да се стигне до радиоактивно замърсяване на част от територията на страната и до облъчване на лица от населението. За да се минимизират последиците от това е необходимо:
– поддържане в непрекъснат режим на работа на системата за радиационен мониторинг;
– поддържане на дублираща станция към Националната система за непрекъснат контрол на радиационния гама-фон в Република България;
– поддържане и използване на работна станция на системата за подпомагане вземането на решения при аварийни ситуации в реално време (RODOS);
– поддържане на дублираща станция по Споразумението за уведомяване и обмяна на информация във всички случаи, в които една от страните участнички или държава – членка на Евратом реши да предприеме широкообхватни по естеството си мерки за защита на населението в случай на радиационна опасност (ECURIE).
– измерване на радиационния гама-фон в постовете за радиационно наблюдение намиращи се на територията на Община Русе и предоставяне на информацията в ОЦ на РДПБЗН – Русе.
– поддържане на система за оповестяване при възникване на авария в АЕЦ или на друго място;
– актуализиране на разработените аварийни планове за потенциално опасни обекти работещи с машини, апарати работещи с източници на йонизиращо лъчение и източници на йонизиращо лъчение, с цел създаване на организация за аварийно реагиране и поддържане на аварийна готовност;
– поддържане в оперативна готовност на екипи за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи (СНАВР) в зоните за аварийно планиране.
– периодично обучение на екипите за СНАВР чрез проиграване на аварийните планове;
– поддържане на колективните средства за защита (КСЗ) в добро състояние и укриване на населението при необходимост, съгласно Наредба за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита.
Мерки за защита на населението при радиационна авария
При авария в АЕЦ „Козлодуй” и АЕЦ „Черна вода”, както и при други случаи на трансграничен пренос на радиоактивни вещества, се предприемат следните специални мерки:
- оповестява се населението в засегнатите области за аварията и се разясняват мерките и поведението му при радиоактивно замърсяване, чрез оперативния дежурен на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението” –МВР и чрез средствата за масово осведомяване;
- преминава се в режим на непрекъснато измерване от системите за радиационен контрол;
- привеждат се в готовност силите на ЕСС ;
- предприемане на неотложни защитни мерки – укриване на населението, йодна профилактика и др.;
- задействане на процедурата за спешна (екстрена), по изборна или обща евакуация на населението от зоната за аварийно планиране, въз основа на резултатите от прогнозните изчисления;
- извършва се анализ на води, хранителни продукти, фуражи и др. от съответните компетентни органи;
- Осигурява се жизнената дейност на населението и добиване на практически умения в условията на радиоактивно замърсяване чрез:
- лична деконтаминация (санитарна обработка) и допълнителни изисквания към обществената и личната хигиена;
- осигуряване на работниците, служителите и населението, попадащи в зоната на аварията или в зоната на разпространение на радиоактивния облак, с индивидуални средства за защита съгласно „Наредба за реда за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане на запасите от индивидуални средства за защита”;
- използване на консервирани храни и фуражи;
- предпочитане на храни, произведени преди аварията;
- преустановяване на лов, риболов и събиране на диворастящи гъби иплодове;
- прилагане на специални методи за деконтаминация при неизбежно използване на замърсени хранителни суровини;
- пренасяне на хранителните суровини и продукти и съхраняването имв затворени съдове и закрити помещения;
- преминаване на специален режим на пречиствателните станции.
1.4. Оперативни цели и анализ на състоянието за защитата при промишлени аварии
1.4.1. Дейности за реализиране на оперативните цели при промишлени аварии
На територията на Община Русе има тридесет и четири предприятия с четиридесет и една производствени площадки и съоръжения, определени като потенциално опасни обекти (ПОО) от експертна група и спадащи към обектите по чл.35 от ЗЗБ . На територията на тези обекти се използват и/или съхраняват промишлени химични токсични вещества (ПХТВ), взривни вещества (ВВ), нефто и газопродукти, в размери, които могат да предизвикат големи промишлени аварии.
От тези обекти двадесет броя имат класификация чл. 103 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, като девет са класифицирани с висок рисков потенциал, а останалите единадесет с нисък рисков потенциал.
Почти всички обекти се намират в гр. Русе и околностите му, което от своя страна е предпоставка за обгазяване и излагане на риск живота и здравето на много голям брой хора в случай на авария или инцидент с отделяне на ПХТВ.
Десет броя от ПОО са с предмет на дейност преработване, съхранение и търговия с нефтопродукти и техни деривати (складови бази и разтоварища); 4 обекта с предмет на дейност доставка, съхранение и търговия с втечнени въглеводороди и техни смеси Две автоматични газо-разпределителни станции (АГРС) и две газохранилища.
През територията на общината преминава и магистрален газопровод. При възникване на крупна промишлена авария с отделяне на токсични вещества, при най – лошо развитие на обстановката, основен възприет принцип при аварийното планиране, е вероятно да се очаква пожар, експлозия и замърсяване на околната среда с въглероден окис, серосъдържащи съединения и въглеводороди.
20 (двадесет) ПОО използват ПХТВ – 16 (шестнадесет) от тях са с предмет на дейност търговия, преработка и производство на химически продукти; три експлоатиращи амонячно – компресорни хладилни инсталации (АКХИ/); 1 (един) обект, ползващ течен хлор ( за обеззаразяване на питейна вода)
Възникване на промишлена авария в тези обекти би довела до обгазяване с амоняк и амонячни съединения, хлопроизводни съединения, серосъдържащи съединения и въглеводороди, въглеродни оксиди и др. В повечето от случаите аварията е съпроводена с експлозия и/или пожар, което би довело до още по – голямо замърсяване на околната среда.
1.5. Анализ и оценка на риска при инциденти с транспортни средства, превозващи ПХТВ.
1.5.1. Дейности за постигане на оперативните цели по защита от крупни производствени аварии
През територията на община Русе преминават следните важни международни пътища: Е 70 и Е 85 и републиканската пътна мрежа от I, II, III категория. Тези трасета осигуряват връзките на пътната мрежа на областта със съседните общини и области, а през моста на река Дунав – с пътната мрежа на Република Румъния.
Основните товарни потоци, обслужвани от товарния автомобилен транспорт, са с направление:
– Украйна, Русия, Беларус и Молдова;
– Полша, Унгария и Словакия;
– Гърция, Македония, Албания и Сърбия;
– Турция, Иран и Армения.
На територията на общината съществува изградена и добре развита железопътна инфраструктура. Най-важно стопанско значение имат жп линиите Русе – Горна Оряховица, Русе – Варна и Русе – Гюргево.
Пристанище Русе е най – голямото българско пристанище на река Дунав, елемент на важния транспортен кръстопът на трансевропейските транспортни коридори № 7 и № 9.
По тези пътни, железопътни и водни артерии се транспортират различни по количества и вид и класове химически, пожароопасни и взривоопасни продукти.
При аварии или катастрофи с железопътни композиции, автоцистерни и плавателни съдове, транспортиращи опасни товари, има голяма вероятност от допускане на замърсяване на околната среда (въздух, вода, почва) с опасни химически вещества и смеси. В тези случаи конкретните рискове за здравето, живота на населението и околната среда са функция на вида на транспортираното ПХТВ и условията при които се реализира катастрофата.
Трафикът по река Дунав, както и превозът на товари, в т. ч. опасни субстанции, са свързани с риск от аварии или инциденти с плавателни съдове в крайбрежните обекти.
Големи замърсявания ще се получат и при крупни аварии и разрушаване на съоръженията на терминалите за нефтопродукти, нефтопреработващи рафинерии и базите, съхраняващи нефтопродукти.
Всички обекти на територията на община Русе, класифицирани с висок рисков потенциал по чл. 103 от ЗООС разработват Доклади за безопасност и вътрешни аварийни планове и подават информация на кмета на общината за разработване на външни аварийни планове, които са неразделна част от настоящия план – Приложение № 7.
Всички останали ПОО в община Русе на основание чл. 35 от ЗЗБ разработват аварийни планове. Същите предоставят на кмета на общината информация за изготвяне на общинския план за защита при бедствия относно:
а) източниците на рискове от дейността им;
б) вероятните последствия при аварии и начините за ликвидирането им;
в) възможните въздействия върху населението и околната среда;
г) мероприятията, силите и средствата за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в обекта;
Една от основните превантивни мерки за намаляване на последиците от химично замърсяване е обучение на органите за управление, силите за реагиране, населението и работещите в обекти с ПХТВ.
- Подобряване на организация по подготовката на органите за управление, силите за реагиране и населението
- Организиране и провеждане на щабни тренировки и учения на общинско и обектово ниво, като особено внимание се обръща на процеса на вземане на бързи и адекватни управленски решения;
- Планиране и провеждане на учения за подобряване на взаимодействието и координацията на съставните части на единната спасителна система, органите на изпълнителната и местната власт и доброволните формирования за реагиране при бедствия от такъв характер.
1.6. Оперативни цели и анализ на състоянието за защитата при пожари
1.6.1. Дейности за реализиране на оперативните цели при пожари
Пожарите възникват по различни причини и не могат да бъдат прогнозирани, причиняват значителни загуби на материални ценности, екологични замърсявания, а често загиват и хора. Най-общо пожарите могат да се разделят на няколко групи според отраслите, в които възникват, а именно:
– пожари в жилищни и обществени сгради с масово пребиваване на хора;
– пожари в промишлени обекти;
– пожари в обекти за добиване и съхраняване на нефтопродукти и други химически вещества;
–
пожари в обекти на транспорта – летища, големи ж.п. възли, тунели и Метрополитен;
– пожари в горски и полски масиви;
Възникването на пожар, в който и да е от изброените отрасли води до заплаха за живота и здравето на голям брой хора, големи материални щети и замърсяване на околната среда. За минимизиране на щетите от бедствия, породени от големи пожари в тях, е необходимо бързо съсредоточаване на сили и средства на единната спасителна система за организиране и извършване на евакуация на всички застрашени и бързото ограничаване на разпространението на пожара.
Особено внимание заслужава възникването на пожари в горските масиви, предприятия на текстилната, кожухарската, фармацевтичната промишленост, работещи със синтетични влакна и каучукови изделия, багрила, взривоопасни и леснозапалими течности. Отделят се силно токсични вещества /цианиди и въглеродни окиси/. Особено опасни ще се окажат пожарите възникващи в промишлени обекти, работещи с лесно запалими материали, отделящи при горенето си ПОВ, пожарите в складовите бази с нефтопродукти, по трасетата на газопроводите, както и тези в големите горски масиви. Това ще доведе до големи загуби на материални средства и затруднения в работата на редица обекти от Националното стопанство на територията на общината.
На територията на Община Русе е възможно възникването на различни по-вид, характери и размери пожари, които могат да предизвикат значителни материални и човешки загуби. Характерът на последствията от вероятните пожари, изисква готовност за използване на всички сили и средства за защита на населението и провеждане на предварителни мероприятия за намаляване на вредното въздействие от тях.
След анализиране на възникналите пожари на територията на областта, като основни фактори указващи съществено влияния за възникване на пожарите, могат да се дефинират:
• опожаряване на растителност (стърнища и ливади) – 41 %;
• небрежност – 23 %;
• естествени – 1 %;
• умишлени – 5 %;
• неизвестни – 30 %.
Практиката показва, че най-често пожарите се причиняват от два и повече фактори, които въздействат едновременно. В голям процент от случаите, небрежността проявена от човешкия фактор е в основата на възникване на пожарите.
Към момента няма разработена и утвърдена методика за оценка на риска от възникване на пожари на територията на област Русе. Към ГДПБЗН-МВР работи Център за аерокосмически наблюдения, разполагащ с апаратура за определяне на температурните аномалии на територията на Р. България, който дава макар и крайно недостатъчна информация за температурните аномалии и вероятните рисковите зони за възникването на пожари. Към настоящият момент Областни и общински институции използват обща методика за оценка на риска от възникване на пожари.
Мерки за защита на населението.
Тук се включват следните мерки:
– маркиране на зони със забрана за паркиране на МПС около улични спирателни кранове на ВиК, противопожарни хидранти, на газопреносната мрежа, трафопостове за елекроразпределение, пред сградите на ЦСМП и здравните заведения;
– контрол по паленето на огън в горския фонд;
– изораване на милиризовани ивици при подготовката за жътва;
– издаване на административни актове на кмета на общината за налагане на забрана на гражданите за палене на открит огън в междублокови пространства, изхвърляне на незагасена пепел в контейнери за битови отпадъци, безконтролно използване на отоплителни уреди, почистване на комини и др.;
– актуализация на телефоните за връзка на Общ.СС;
– проверка на протичането на информация между кмета на общината, дежурния по Общ.СС и формированията от Единната спасителна система;
– координация на аварийните планове на търговските дружества и фирми с плана на общината за превенция и пожарогасене в прилежащите на фирмите райони;
– непрекъснат контрол на хората и фирмите от селскостопанският отрасъл, особено в летните месеци при изгарянето на стърнища. Тази дейност трябва да се извършва при особено внимание и под контрола на съответните органи.
Една от основните мерки, свързана с предотвратяване или намаляване на риска от възникването на пожари следствие на природно бедствие или техногенен характер е превантивната дейност на институциите и местната власт.
Превантивната дейност обхваща:
1. информационно-разяснителна дейност и обучение на населението за предотвратяване на пожари, формиране на необходимото поведение при пожари, бедствия и извънредни ситуации и за прилагане на необходимите защитни мерки;
2. участие в разработването на планове, свързани със защитата при бедствия;
3. поддържане на колективни и индивидуални средства за защита, предоставени на ГДПБЗН – МВР в съответствие с изискванията на Наредбата за реда за изграждане, поддържане и използване на колективните средства за защита и Наредбата за реда за създаване, съхраняване, обновяване, поддържане, предоставяне и отчитане запасите от индивидуални средства за защита
4. анализ на информацията, получавана в Националния оперативно комуникационно-информационен център (НОКИЦ) за подпомагане на процеса по управление на риска от пожари, бедствия и извънредни ситуации;
5. предлагане на насоки за развитие на обучението и образователните програми по защитата от пожари, бедствия и извънредни ситуации.
6. подпомагане организирането на доброволни формирования за предотвратяване или овладяване на пожари, бедствия и извънредни ситуации и отстраняване на последиците от тях;
За намаляването на горските пожари е необходимо стриктно да се спазват правилата за пожарна безопасност.
Ежегодно се изготвя план за защита на горските територии от пожари, който се съгласува с РД ПБЗН – Русе и се утвърждава от РДГ- Русе.
1.7 Оперативни цели и анализ на състоянието за защитата от неблагоприятни метеорологични явления, като засушаване, снежни бури, обилни снеговалежи, заледяване, градушки и силни ветрове
1.7.1. Дейности за реализиране на оперативните цели на риска от неблагоприятни метеорологични явления, като засушаване, снежни бури, обилни снеговалежи, заледяване, градушки и силни ветрове
Засушаването е следствие от намаляването на валежите за дълъг период от време. Често редица метеорологични елементи, като високи температури, силни ветрове и ниска относителна влажност се проявяват съвместно със засушаването, което прави това явление много силно изразено. Редица индикатори за суша в атмосферата и земната повърхност трябва да бъдат наблюдавани оперативно, за да се определи степента на сушата и нейното влияние.
За територията на община Русе следва да се отбележи, че през последните години не се наблюдава период на воден режим.
Спецификата на континенталния климат е в основата и на възможни снегонавявания. Снежните виелици и заледявания са често явление за нашата страна, особено в нейната североизточна част. Характерни са за месеците декември и януари, но могат да се проявят и през останалите зимни месеци. Снежните бури и заледявания водят до нарушаване на въздушните комуникации, блокиране на пътищата и е възможно да поставят в рискова ситуация живота на много хора. Снеговалежите могат да имат бедствен характер главно в населените места и да причинят не само блокиране на транспорта, прекъсване на електроснабдяването и водоснабдяването, но и медицинското осигуряване и снабдяването с хранителни продукти на населението.
Ниските температури са причина за обледеняването на електропроводите и други открити комуникационни линии. Годишно около 50–60 % от страната е засегната от снегонавявания и заледявания.
Като атмосферно явление градушките причиняват чувствителни загуби на аграрното производство и едновременно с това нанасят големи материални щети на сградния фонд и на стопанските постройки, а нерядко водят и до човешки жертви. Силните ветрове не са често явление за страната. Средногодишният брой на дни със силен вятър за непланинската част на страната е между 5 и 20 дни. Ураганният вятър, надхвърлящ значително ветровото натоварване при оразмеряването на сгради и обекти, е рядко явление, но въпреки това се случва. Силните ветрове на територията на община Русе могат да доведат до прекъсване на електроснабдяването, блокиране на пътища, нарушения на инфраструктурата и са заплаха за живота и имуществото на хората.
Мерки за защита на населението
Анализа от първоначалната информация и визуалната представа е в основата за предприемане на последващи действия и прогнозиране на тенденциите в развитието на обстановката и вероятността от нанасяне на щети.
Конкретната фактическа обстановка определя и характера и мащабите на различните видове дейности за опазване на живота и здравето на населението.
Снегонавяванията са такъв вид бедствия, които могат да се прогнозират, тъй като са свързани с валежна обстановка и силен вятър. При наличие на обилни валежи съчетани със силен вятър се създава предпоставка за образуване на преспи от сняг и непроходимост на участъци от пътя. Това създава пречки за нормалното функциониране на ежедневния живот на хората. Затруднено е придвижването към здравни и учебни заведения, зареждането на магазинната мрежа. В резултат на силния вятър и обледяването се прекъсва подаването ел. енергия и питейна вода. В тази връзка се предприемат мерки за предупреждение на населението за предприемане на превантивни мерки в тази насока. Тези мерки са свързани основно със следното:
- Създаване на организация за предварително транспортиране на хора нуждаещи се от хемодиализа и хоспитализирането им в лечени заведения;
- Запасяване на населението от населените места извън гр. Русе с хранителни продукти от първа необходимост;
- Осигуряване на алтернативно отопление на учреждения, здравни, социални и учебни заведения;
- Предупреждаване на хората да не пътуват извън населеното място, ако това не се налага.
Организация за своевременно снегопочистване , като за целта се привлекат допълнително техника и личен състав.
Дейностите които се провеждат при СНАВР се ръководят от РДПБЗН и включват:
- Уточняване на района с бедстващи хора;
- Изпращане на специализирана техника за евакуация и транспортиране;
- Необходимост от медицински екипи при наличие на информация за измръзнали хора;
- Транспортиране на евакуираните към кризисния център за настаняване на бедстващи хора в с. Бъзън или до здравни заведения.
Пункт за настаняване на бедстващи хора по пътя Русе – Разград в с. Бъзън.
Пункта е оборудван с постелочен инвентар и консервирани храни от ОС на БЧК – Русе.
- Основни цели и приоритети за намаляване на риска от бедствия.
Отчитайки състоянието в момента, както и слабите, и силните страни в сферата на намаляването на риска от бедствия в Република България, може да бъде формулирана следната основна цел:
Предотвратяване и/или намаляване на неблагоприятните последици за човешкото здраве, социално-икономическата дейност, околната среда и културното наследство в България, вследствие на природни и причинени от човешка дейност бедствия.
За постигане на целта, в настоящата Програма за намаляване на риска от бедствия се определят следните приоритети за действие на територията на Община Русе:
- Прилагане на устойчиви и национални политики за провеждане на мероприятия за развитие капацитета на ръководния състав и служителите от администрацията за идентифициране и оценка на рисковете от бедствия, застрашаващи живота и здравето на населението и околната среда.
- Идентифициране, оценка и мониторинг на рисковете от бедствия, включващи изграждането и поддържането на национални системи за прогнози, мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване при бедствия.
- Изграждане на култура за защитата при бедствия на всички нива на управление в обществото, чрез провеждане на обучения и по-голяма публичност.
- Намаляване на съществените рискови фактори и повишаване на готовността за ефективно реагиране при бедствия и спасително-възстановителни дейности след бедствието.
Мероприятия за намаляване риска от бедствия
| № по ред | мероприятия | изпълнител | срок |
| 1 | 2 | 3 | 4 |
| Прилагане на политика за иницииране и провеждане на мероприятия за развитие капацитета на ръководния състав и служителите от администрацията за идентифициране и оценка рисковете от бедствия, застрашаващи живота и здравето на населението | |||
| 1 | Разработване на общинска програма за намаляване на риска от бедствия | Общ.СНР | 2021 г. |
| 2 | Разработване на план за намаляване на риска от бедствия | Кмет Дирекция „ОРС“ | ежегодно |
| 3 | Актуализиране на Общинския план за защита на населението при бедствия | Обш.СНР | ежегодно при всяка промяна на информация |
| 4 | Преглед и запознаване с измененията на законовата и подзаконовата нормативна уредба в сферата на защитата при бедствия | Кмет Кметове на населени места | Ежегодно при всяка промяна през годината |
| 5 | Разработване на планове за обучение за защита на населението и развитие на капацитета на служителите от общинската администрация на всички нива | Дирекция „ОРС“ | ежегодно до 31.01… |
| 6 | Създаване на механизъм за координация, взаимодействие на потока от информация между общинската администрация, териториалните структури на държавната администрация и други заинтересовани институции, в това число и НПО. | Кмет | до 2021 г. |
| 7 | Реализиране на проект „Изграждане на отводнителни канали и корекция на дере за предотвратяване на наводненията по поречието на река „Русенски лом“ | МРРБ | Проекта е частично финансиран за 2020 г. |
| Оценка, анализ и мониторинг на рисковете от възможните бедствия. Изграждане и поддържане на системи за мониторинг, ранно предупреждение и оповестяване при бедствия | |||
| 1 | Внедряване на система за ранно предупреждение и събиране на данни за бедствията. | Кмет Дирекция „ОРС“ | 2021-2025 г. |
| 2 | Установяване и картографиране критичната инфраструктура и обектите им на територията на Община Русе | Дирекция „ОРС“ Дирекция „Устройство на територията“ | 2021 г. |
| 3 | Изграждане на локални системи за оповестяване (ЛСО) на територията на обекти общинска собственост, съгласно ЗЗБ. Да се интегрират ЛСО към Националната система за ранно предупреждение и оповестяване при бедствия | Кмет Ръководители и управители на обекти | до 2020 г. |
| 4 | Изграждане на подвижен пункт за управление (в служебен автомобил с висока проходимост) с възможност за събиране на данни и управление при бедствия. | Дирекция „ОРС“ Отдел „УК“ | 2021 г. |
| Провеждане на обучение на всички нива в администрацията и сред населението за изграждане на култура за защита при бедствия и повишаване информираността на населението в дейностите за намаляване на риска от бедствия. | |||
| 1 | Оказване на методическа помощ при организиране на обучението в детските и учебни заведения за действия и защита при бедствия. Провеждане на тренировки по евакуация. | Дирекция „ОРС“ Дирекция Образование Специалисти от РДПБЗН – Русе БЧК | ежегодно |
| 2 | Подобряване на координацията и взаимодействието по обучението да реакция и поведение при бедствия между училищните ръководства, РДПБЗН и общинска администрация, чрез организиране на годишни срещи. | Дирекция Образование Директори на училища Директор РДПБЗН | ежегодно |
| 3 | Разработване на планове за обучение на населението и подготовка за защита при бедствия на ръководния състав и служителите от общинската администрация | Дирекция „ОРС“ Отдел „УК“ | ежегодно |
| 4 | Набиране допълнително на доброволци за доброволното формирование | Дирекция „ОРС“ Отдел „УК“ | 2021 г. |
| 5 | Организиране на обучение на доброволните формирования за защита при бедствия | Дирекция „ОРС“ РДПБЗН | ежегодно |
| 6 | Повишаване нивото на качество, компетентността и културата за управление при бедствия, чрез обучения на членовете на Общинския съвет по сигурност и Общинския щаб за изпълнение на Плана за защита при бедствия. | Секретар Общ.СС | ежегодно |
| 7 | Междуведомствени тренировки по проиграване на кризисни ситуации с членовете на Общинския съвет за намаляване на риска от бедствия. | Секретар на Общ.СНРБ | 2021-2025 г. |
| Планиране и реализиране на мерки за намаляване и управление на рисковите фактори и повишаване готовността за реагиране и възстановяване при бедствия. | |||
| 1 | Изграждане, рехабилитация и поддръжка на съоръженията за защита от вредното въздействие на водите и намаляване на риска от наводнения. | ОП „Паркстрой“ Дирекция „Устройство на територията“ Дирекция „ОРС“ | 2021-2025 г. |
| 2 | Изготвяне на годишни доклади с информация за състоянието на изпълнението на мерките за намаляване на риска и защита на населението от бедствия. | Отдел „УК“ | ежегодно |
| 3 | Привличане за участие на неправителствени организации при създаването и координиране действията на доброволните формирования. | ежегодно | |
| 4 | Провеждане на тренировки със служителите от общинската администрация за поведение, действия и защита при бедствия. | Дирекция „ОРС“ Кметове населени места | ежегодно |
| 5 | Изготвяне отчет на резултатите от подготовката и дейностите на доброволното формирование | Дирекция „ОРС“ | ежегодно |
| 6 | Провеждане на учения и тренировки на доброволците от доброволното формирование съвместно със силите на ЕСС. | Дирекция „ОРС“ РДПБЗН ОД МВР ЦСМП | ежегодно |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (акад. Христо Белоев, дтн)
