Русе отбеляза 147 години от гибелта на Христо Ботев
С възпоменателна церемония пред мемориала на загиналите във войните за национално обединение, русенци почетоха паметта на Христо Ботев и всички знайни и незнайни герои, пожертвали живота си за независимостта на България.
„Днес е 2 юни! Денят, в който се чувстваме като народ – сплотени, вдъхновени, с вдигнати глави и горди, че сме чеда на държава, родила, откърмила и скътала в пазвата си Христо Ботев – нейният велик, космополитен и неумиращ син. Христо Ботев е необикновеният образ на цяла една епоха и другото име на отечествената доблест и българския гений. Той посвещава дейността си не само на националното освобождение на България, пред чийто олтар се принася в жертва, но и на социалното освобождение.
Казват, че Отечеството може да загине само тогава, когато изчезне от сърцата на синовете си. Вече близо век и половина огненото Ботево слово и легендарният му революционен път разгарят пламък в сърцата на поколения българи и ни напомнят настоятелно що е дълг и що е Родина.
Няма съмнение, че всеки един от нас трябва да мисли с цялата си емоция и преклонение за нравствения пример, величавото геройско и историческо присъствие и лична неудържима харизма за автора на „Борба”, „На прощаване”, „Хайдути”, „Моята молитва”, „Смешен плач” и „Политическа зима”, ако искаме да ни има като достойна и независима нация през вековете.
Днес, на 2.06., България ще замълчи за пореден път пред саможертвата на Ботев и хилядите българи, загинали за да ни има и днес. Шапки долу! Поклон!“, обърна се към присъстващите председателят на Общинския съвет Иво Пазарджиев.
Слово произнесоха още областният управител Анатоли Станев и кметът на Община Русе Пенчо Милков, а свещеници от Русенската света митрополия отслужиха заупокойна молитва. По традиция на място бе строен почетен караул от русенския гарнизон.
В края на церемонията под звуците на военни маршове, изпълнени от Общинския духов оркестър с диригент Димчо Рубчев, русенци поднесоха венци и цветя и засвидетелстваха с едноминутно мълчание уважението си към подвига на загиналите.
